— Знаеш ли, че Габриела беше… и все още е съпруга на… — щеше да каже „Козела“, но се усети навреме. — Генерала?
Лазар Лазов дълго мълча. Какво ли си мисли този тип? Дискретността не Върши работа тук.
— Още навремето казах на момчетата: „фиктивен брак. Генерала търси начин да спаси кожата й.“. Не забравяй, че два пъти я отвличаха.
— Не забравям, Ас. Имам шибания навик да не забравям нищо! — после взе решение. — Питаш ме кой ни чака в Сърбия? Сега ще ти кажа. Партньор на Генерала. Човекът, който я измъкна от втория плен.
— Имаше време, когато Генерала беше шеф на Сирака, но предимно беше обратното. И двамата имаха власт един над друг, но не я упражняваха. Това е изключение за България, Коста. На тая географска ширина всеки ебалник ламти за власт.
Беше ред на Дарделев да обмисля отговора си.
— Завърших история, Ас. Казвал ли съм ти?
— Не.
— Няма значение. Знаеш ли какъв е един от уроците, които дава историята? — не дочака отговор. — Власт трябва да се дава само на тези, които мразят да упражняват власт. Казал го е Платон.
Габриела се прибра в България грохнала от умора. Home, зтее! Home14 помисли тя, когато примряла от удоволствие легна в собственото си легло, в бащината си къща в Лозенец, с плюшеното мече, с което спеше винаги, ако останеше без мъж през нощта.
Това, слава Богу, рядко й се случваше. Беше преяла от емоции и страх. Не сексът — който понякога натрапваха против волята й — я плашеше, но дъхът на смъртта я вледеняваше, а от срещата й със синовете на Козела до ден днешен беше „Ь1ас!е гиппег“15. Стига! Време беше да си поеме дъх и да изплува от кошмарите, които — ако й се разминеха денем — нощем не я оставяха на мира.
Габи не познаваше любовта в романтичния й образ. Това, което лансираха киното, поезията и музиката, нямаше нищо общо с нея. Беше в състояние да хареса лице, крака, пръсти на ръце, дори задника в един мъж, но ако се окажеше скучен в леглото, следващата сутрин той не съществуваше за нея. Случвало й се беше да прекарва по-дълго време с външно невзрачни мъже, но годни да я ебат до пълно пресъхване. Но дори половата сила не беше в състояние да се пребори с отегчението и скуката, които в края на краищата се появяваха в рутинния секс. Тогава взимаше една вана и завинаги изличаваше от съзнанието си поредния любовник. Въпросът „Курва ли съм?“ не стоеше пред нея. Поне нито я вълнуваше, нито тревожеше. Когато вътрешният повик „Ебе ми се“ задействаше съзнанието й, тя беше готова да се ебе и с мъртвец.
Първата сутрин заля стаята й със слънце. Навън беше кучешки студ, близо двайсет градуса под нулата, но у дома — рай. Майка й дори беше запалила камината, преди да отиде… кой знае къде. Тя не работеше. Габи намери готови сандвичи, портокалов сок, кафе. Хапна и легна в канапето пред камината. Не беше човек, който се рови в спомени, още по-малко склонен към равносметка, но последните три години беше изпила толкова на екс, че трудно щеше да се отърси за една нощ от тях. Не изпитваше нито вина към някого, нито към баща си, който се беше самоубил заради нея, още по-малко благодарност. Тя напълно ясно съзнаваше, че Козела очаква от нея признателност до гроб.
Признателност, кукиш! Да си ебеш майката!
Той и ония бандитчета, синовете му, я бяха превърнали в плячка, в разменна монета. Иван и Асен бяха мъртви, но великият им баща — Козела — беше длъжен да я измъкне от всяка ситуация, в която по тяхна вина беше пропаднала като муха в паяжина… Като нощна пеперуда? Та тя беше точно това — нощна пеперуда. И в прекия, и в преносния смисъл на думата.
Габи спа три денонощия като дрогирана. Ставаше да хапне, да извърши тоалета и отново се хвърляше в пухените завивки. Но се наспа! Сънят й се успокои, нощните кошмари отминаха, вълчият й глад се засити, тялото й възкръсна и започна да чувства жажда за секс. Тогава се появи пратеникът на Козела. Първия час изслуша инструкциите на законния си съпруг — Иван Милетиев, на втория — историята на Константин Дарделев, през третия му пробута фалшивата си биография — особено еротичната й част, на четвъртия майка й легна да спи, а тя наеба македонеца. Косьо, както го наричаше, влезе в акта с пълното съзнание, че извършва смъртен грях, тя с вулгарната безгрижност на кучка-помияр. Той полудя от любов по нея, тя от похот към тялото му. Косьо беше расов и силен мъж, но скучен. Перверзните бяха и непознати, и немислими за него и или щеше да го обучи по свой вкус, или щеше да му посочи вратата. Тогава си даде сметка, че източниците й на средства са пресъхнали със смъртта на баща й, на бившия й годеник Боян Мирчев, на синовете на Козела и че единственият начин да не мисли за пари, бе да остане с Косьо. Габи не се примири с тази си зависимост, но не предприе мерки срещу любовника си. Времето щеше да покаже как трябва да действа.