Не се наложи да чака дълго. Козела се обади. Тогава се сети, че е негова законна съпруга и че трябва да смъкне този хомот от врата си. При определени условия той беше готов да я освободи, превръщайки я в собствената си вдовица, но можеше ли да заобиколи условията му… или поне някои от тях? Нямаше никакво желание, разтоварвайки се от една зависимост, да се нагърби с друга. Защо трябваше да „пълни гушата“ на Константин Дарделев? Не и тя. Трябваше й адвокат.
Майка й препоръча бивш колега на покойния й баща, който беше напуснал вътрешното министерство, но останал в системата му.
— Преди да ви се представя, генерал, искам да ви благодаря лично.
Беше безсмислено да пита кой е, но беше опасно да прекъсне линията. Някой му говореше на английски и го титулуваше „генерал“.
— Слушам ви, господине, но две неща трябва да знам предварително. Кой ви даде този номер и какъв е поводът за благодарностите?
— Разбира се, генерал Милетиев, или „Коджел“. Как предпочитате?
Наистина ставаше сериозно.
— Забравете тези имена. Казвам се Йон Марин.
— Откровеност за откровеност, Йон. Чувал ли сте за Виктор Бут?
— Вие ли сте?
— Да.
Козела се развесели вътрешно, намигна на Флора и излезе на терасата.
— Знам всичко за теб, момче. Чел съм досието ти в Сопот, Казанлък, в София. Ти не знаеш как изглеждам.
— Вярно, Йон, нямам визуална представа, но и аз знам биографията ти.
— Предполагам, Виктор.
— Наричай ме Булат Варо. Вече съм арменец. Комично, нали?
— Не бих казал, Булат. Разбираемо. Зададох ти два въпроса. Чакам два отговора.
— Разбира се, Йон. Булат е в началото на „[???]“16, Йон държи „egide“17. Дъждът вали върху Хауки.
Козела разбра необходимото. Наркотикът тръгваше от таджикския руснак Виктор Бут, минаваше по „Пътя на коприната“ с негова помощ и стигаше до египтянина Хауки Исламболи. Без да знае и без да се интересува, Козела беше техен съдружник.
— Ясно, партньор. Не ми дължиш благодарности. Ние пеем в един църковен хор. Бут се засмя весело.
— И така може да се каже, Йон — млъкна, премисли думите си. — Щом сме хористи, защо да не разучим нов псалм? Всъщност, стар с нов аранжимент.
— По-ясно, Булат.
— Чувам, че твоите сънародници се натискат да влязат в НАТО.
— Да. Така чувам.
— В НАТО се влиза с натовски играчки? Ясен ли съм?
— Напълно, Булат.
„Играчки“ на трафикантски сленг означаваше „оръжия“.
— Това значи, че продукцията на военните ви заводи отива за скраб.
— Разбрах всичко, момче. Дай ми номера си. След три дни, по същото време, аз ще аранжирам псалма.
Завари Флора да търси кабелни и сателитни програми на телевизора в хола. Козела се загледа. Освен традиционните световни компании в обхвата попаднаха и четири български. Националната телевизия, BTV, TV-България и гръцко-българската Нова телевизия. Остави Флора да търси музикални телевизии, качи се в „кабинета си“, който беше превърнал в „банка, бункер и наблюдателен пункт“ — единствената стая с изглед към входа на къщата — и подреди четирите български, две руски програми и новинарските ВВС, IВС, NВС и СNN. Други не му трябваха. Щеше да знае какво става и в България, и по света — допълнително помощно средство на всеки „дълбоко потопен“. „Предупреденият е въоръжен!“ — беше казал някой, а тази фраза не беше за подценяване.
Козела беше започнал да свиква в Крит. Ядеше три пъти на ден, играеше си с Осип и кутретата, четеше вестници, спеше след обяд и цял ден слушаше музика. Първата работа на Флора сутрин беше да включи стереоуредбата и тогава влизаше в банята, после идваше при него на терасата, където прислужничката вече беше сервирала кафе и закуски, а Козела повече от час четеше вестници. Все още навиците на ченге и гангстер го будеха с първите лъчи на слънцето. Беше краят на февруари, но през нощта температурите не падаха под десет градуса, а изгрееше ли слънцето, се качваха над двайсет. Блажен климат, но кой знае какъв ад щеше да настане през летните месеци.
Фирмата от Дрезден… Точно така, единствено климатични инсталации бяха спасението от май до октомври. Или Швеция, Норвегия, Дания. Благословени от Бога страни. Зимата те идват тук, лятото — ние там!
И попадна на новините. Двайсетина българи бяха арестувани в Брюксел по подозрение, че работят за Виктор Бут и транспортират нелегално оръжие за радикалните формации на ислямския свят.