Едва ли има по-кървав бандит от мен на това парче земя, но в никакъв случай не бива да допусна мафиите да открият в мое лице сродна душа. Би било фатално.
Хакел прекъсна и мрачните му настроения, и фамилната романтика.
— Всички български вестници съобщават за смъртта ти, Козел. Някои поместват подробната ти биография, други дори снимки. За твое щастие Иван Милетиев и Йон Марин си приличат единствено по ръста. Следя пресата. Ще изпратя всичко свързано с теб. Проверявай пощата си в хотел „Кандия“.
— Благодаря — измънка той. — В София ли си, Хакел?
— Да. Искам среща с твоето момче…
— Македонецът?
— Нека ме потърси в „Шератон“.
Козела забави отговора.
— Той работи само под моя команда, полковник.
— Не, Козел. Всичко и всеки свързан с теб се управлява от Лангли.
Обзе го бяс. Край със зависимостите, ченге! Дотук бях!
— Хакел, ние с теб сме минали през Ада. Нека да не заставаме от двете страни на полосата.
— Аз съм американски офицер, Козел. Знаеш, малко по малко свикнахме да си пием питието заедно, но това не значи, че не получавам заповеди и не служа на определена кауза.
— Какво искаш да кажеш? — глухо, злобно попита Козела, макар че добре знаеше какво иска агентът на ЦРУ.
— Не мога да си затварям очите, Козел. Ако не догледам добре някоя наркосделка, може да мине за разсеяност, но ако позволя на Виктор Бут да избива американски войници с оръжие, доставено чрез теб, това ще е престъпление и пред моите шефове, и пред света въобще.
Алкалай ме е прецакал! — все по-дълбоко потъващ в гнева си помисли той. — Каква му е авантата на сабри да има мир В Средния изток? Ако обществото се отърве от стреса „Ал Кайда“, ще взре поглед В израелските операции В Палестина. А Алкалай е от посветените евреи „сабри“.
— Слушаш ли ме, Козел?
— Да, но ти се чудя на акъла. Защо ме свързваш с Бут? Чу се нервен смях.
— Забравяш къде служа. Всеки „Калашников“ и „Макаров“ на въоръжение в Ал Кайда са произведени в Чехия, България, Украйна и Русия и чрез Бут доставени на Бин Ладен. Ти си на лов за главата на Осама, аз — за руския таджик. Никой няма да ти позволи да заиграеш с него срещу млада американска кръв. Никой, Козел!
— Не съм и помислял за такъв съюз, Хакел — безочливо излъга Козела. — Твърде много ценя кожата си. Имам пари, убежище, дори семейство. За какво ми е да сядам с гол гъз в камината?
Този път Хакел направи дълга пауза.
— Да речем, че ти повярвам, Козел. Какво ще стане, ако те хвана, че минаваш зад гърба ми?
— Тогава решението е твое. Но тогава. За какво ти е моето момче?
Козела знаеше отговора предварително, но въпреки това искаше да го чуе.
— Ще го пратя в Африка.
— Срещу Виктор Бут?
След нова пауза Хакел попита.
— Откъде знаеш, че Бут е в Африка?
— Чета вестници… Не, Хакел. Държа на това момче, ценя го. Няма да го положа на дръвника.
Прекъсна връзката и изключи апарата.
— Случило ли се е нещо, Йон?
— Нищо особено. Просто никой не може да избяга от биографията си.
В двойна игра го подозираше Хакел и беше прав. Осама бин Ладен беше призрак. Всяка вечер CNN пробутваше нови версии за предполагаемите му скривалища. Един ден беше в родния си Хадрамуд в Саудитска Арабия, на другия — в Малайзия, после филипините, обратно в Либия, отново в Афганистан. Тази нощ генерал Уестли Кларк показа на картата някаква долина в грузинската част на Кавказ на границата — Чечня. Версията му беше, че Осама връща жеста. „Чеченците подкрепиха Ал Кайда срещу Америка, сега талибаните воюват с тях срещу Русия!“ Логично, от една страна, невероятно, от много други. Първо, грузинците бяха християни, дълги векове патили от ятагана на полумесеца, не търпяха никакво външно присъствие, камо ли намеса, и имаха лошия навик първо да стрелят, после да мислят. Пътят от Кандахар до Кавказ беше много дълъг, транспорт никакъв, а разузнавания колкото искаш. Никъде интересите на КГБ (ФСБ), ЦРУ и МОСАД не съвпадаха така явно както по отсечката Хиндукуш — Кавказ. Алкалай го потвърди. Говореха повече от час, преди Козела да му зададе единствения въпрос, който истински го интересуваше.