— Какво знаеш за Виктор Бут, сабри?
— Всичко. Лангли отдавна го държи в списъка Dead or alive19, а миналата седмица и Европол обяви награда за главата му. Но пред мен Хакел не е споменавал това име. — Защо?
— Подозира, че играя в един отбор с Бут.
Алкалай се забави с отговора, но той беше спасителен.
— При Исламболи има къртица.
— Сигурен ли си?
— Само смъртта е сигурна, Козел.
Половин час по-късно предаде думите му на Хауки Исламболи.
Козела гледаше тържеството за Трети март, когато телефонът го извади от инфантилната носталгия. Шпионинът на Хакел лежеше на дъното на генуезкия залив. На следващия ден Исламболи заминаваше за чешките заводи „Збройовка“, а ескадронистите трябваше да посрещнат транспортния самолет в Бургас и да го препратят в Кампала — Уганда. Хонорарът вече беше преведен по сметката на Козела.
Когато Косьо Македонеца се върна от обиколката на аптеките, Габи вече беше вдовица. Той нямаше навика да чете българските вестници и тази вест го изненада, макар че се сещаше каква далавера се крие зад нея. Козела окончателно беше „замел“ следите си. Имаше и друга новина, касаеща лично него. Президентът на Републиката го беше удостоил с гражданство. Не само Козела, и той беше замел следите си. Ако утре се върнеше в Скопие, на АНА нямаше да им мине през ум, че българският поданик Константин Дарделев е убиецът-фантом Перо Пора.
Габи обаче го посрещна мрачна като облак.
— Случило ли се е нещо? — ласкаво попита Косьо.
— Не.
— Майка ти… — тази полудяла от мъка по покойния си съпруг жена беше в състояние да отрови и най-светия празник.
— Не се занимавай с майка ми! — кресна Габриела. — Забранявам ти да споменаваш името й.
Косьо седна срещу нея, опита да вземе ръцете й, но Габи ги издърпа и скочи.
— Преди известно време се обади твоят благодетел.
— Козела?
— Точно той. Поиска да му изпратя писмо — ръкопис, който да удостоверява, че играя ролята на вдовица при жив съпруг. Че съзнателно участвам в измама.
Косьо Македонеца зяпна.
— За какво му е такъв документ? Мисли да го използва?
Габи поклати глава. Очите й светнаха злобно, гласът й трепереше.
— Не още!
— Не разбирам. Какво значи „не още“?
— Значи, че ме мрази, че не ми вярва, че иска да ме накаже, а теб, светеца, да отрупа с блага. „[???]“20, македонецо. Знаеш ли превода на тази фраза?
— Продължавам да не загрявам, Габи.
— О, ще ти обясня. Аз, вдовицата, по право наследявам имуществото му. Апартамент в София и вила в едно тетевенско село.
— Е, и?
— Да, ама не! Трябва да прехвърля всичко на твое име. Подарък… Сватбен подарък един вид. Ако не го направя, ще прати копие от писмото ми в съда. Въобразява си, че по този начин защитава Константин Дарделев от вероломната курва Габриела Сиракова!
— Габи!
— Какво Габи, какво искате от мен… И ти, и той, Знаеш ли какво? Ще ти кажа. Шибаният Козел прави всичко възможно да те намразя… И ще успее, честна дума. Можеш да му го кажеш! Излизам. Не ме чакай. Не знам кога ще се върна… И дали изобщо ще се върна.
Габи се обърна, затръшна вратата, после токчетата й затракаха надолу по стълбите.
Четиринайсета глава
Осип спеше, Флора и Козела пушеха в стаята, бяха се любили току-що и още не можеха да успокоят дишането си, когато телефонът иззвъня.
— Чакам те в хотел „Кандия“. Веднага! — каза Хакел.
Козела се появи с два часа закъснение. Знаеше, че му къса нервите, но щеше да го отучи да командва. Или никога повече нямаше да се срещат като приятели. Не искаше да мисли как би изглеждала една среща между тях при други обстоятелства.
— Защо си тук? — попита той, докато сядаше срещу него.
— Аз задавам въпросите, Козел. Искам да те предупредя, че не съм сам.
Козела се разсмя. Не му беше до смях, но успя да изглежда развеселен.
— Това изглежда като заплаха, д’еба мама му.
Повика сервитьорка, поръча водка, Джон Хакел вече пиеше.
Шибаният килър излъчваше спокойствие и сигурност. Без да казва нищо конкретно, с появяването си беше взел надмощие, а това не можеше да му го позволи. Пагонът не го позволяваше.
— Имам няколко въпроса, Козел. Съдбоносни.
— Бързаш ли?
— Ти си мръсен предател и алчен като негър. Подготви се психически. Чака те тежка вечер. От отговорите ще зависи дали не е последна, мъртвецо!