Флора и детето се оттеглиха. Чуваха гласовете им, музика, после утихнаха. Тя беше внимателна, дискретна жена и нямаше нужда да й казва, че трябва да ги остави сами.
Беше минало полунощ, когато Козела върна разговора в изходната му точка.
— На твое разположение съм, Джон. Нека не остане и сянка на съмнение.
— Не съм свършил с въпросите. Следват обвинения.
Козела сви рамене примирително.
— Надявам се да разсея подозренията. Аз съм ти длъжник, Хакел. Пресилено е да очакваш черна неблагодарност.
Остави тези думи без последствия.
— Кой измъкна Флора от Тирана?
— Исламболи.
— Знаеше ли, че е партньор на Бут?
— Грешна информация. Той е наркобос. Срещу Флора аз прекарах… по-скоро конвоирах един керван през България.
— Сам?
— Не. С помощта на момчетата от Ескадрона. Бяха четирима после прикрепих и един биатлонист към тях.
— Снайперист?
— Да.
— Прекъсна ли контакта с египтянина?
— Не. Просто се издължих. Сметките ни са чисти.
— В неговия „мол“22 имаше агент на ЦРУ.
— Имаше?
— Убиха го след моя телефонен разговор с теб.
Козела мълча дълго. Хакел беше прав, но не можеше да го докаже. Ако играеше обаче ролята на обиден, само щеше да засили подозренията му.
— Как виждаш моята роля?
— Предупредил си Исламболи, че има къртица.
— Как съм разбрал това?
— Щом ЦРУ те подозира във връзка с Бут, значи по линията Кампала — Генуа има наш агент. Останалото е техническо време.
Козела внимателно обмисли думите си.
— Логично звучи. Това означава, че Исламболи е в Генуа, Бут — в Кампала?
— Точно това означава.
— И си сигурен, че аз трябва да го знам?
— Напълно.
Козела отново млъкна. Интуицията му подсказваше, че не бива нито да отрича, нито да се оправдава.
— ЦРУ ме държи отговорен за смъртта на своя агент?
— Естествено.
— Аз съм под ударите на „Дръг Ди“23 и „Уепън Смъглърс“24.
— От нашия разговор зависи дали тези отдели ще пратят ловци за главата ти.
Този път паузата беше задължителна. Козела доля чашите с водка, запали цигара, облегна се в стола, примирително сви рамене.
— Прав си, Джон. Инициативата е изцяло в твои ръце.
— Искаш да кажеш, че съм прав?
Козела поклати глава.
— Не мога да оборя нито един от аргументите. Прав си да ме подозираш, Джон. На твое място аз щях да съм стрелял вече.
Отново млъкнаха, пиха, пушиха.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— Търси предателя другаде. Ще повярваш ли?
— В думи?
Хакел се усмихна.
— Дните ти са преброени, Козел.
Кимна.
— Знаеш?
— Да, Джон. Започнах да мечтая, създадох дом, семейство. Човек като мен няма право на инфантилни блянове. Допусне ли го — трябва да очаква края.
Пиха още почти час, после Хакел си отиде мълчаливо. Тежки мигове на размисъл стояха пред него.
Тежко ти, Джон Хакел, чака те непосилно решение. Не искам да бъда в твоята кожа.
Козела се прибра в кабинета. И на Хауки Исламболи, и на Виктор Бут дума по дума предаде разговора си с полковника от Лангли. Не знаеше какво предстои, но със сигурност знаеше, че Хакел е убеден, че тези връзки ще бъдат осъществени.
Хакел се колебаеше. Един процент съмнение глождеше мозъка му, но достатъчен да забави присъдата, която беше длъжен да издаде. Виктор Бут обаче не познаваше колебанията. Пършивото куче на ЦРУ трябваше да умре и той натовари Исламболи с мократа поръчка.
На 15 март 2002 година „Интернешънъл Хералд Трибюн“ публикува некролога на немския евреин Ханс Хакелман.
Като в тъп виц за Козела имаше две възможности. Добрата — Хакел да е отнесъл в гроба името на предателя. Лошата, а и фатална — ако ловците са тръгнали за главата му.
Петнайсета глава
— Ти си виновен за смъртта на Хакел, Козел — каза Алкалай.
Предстоеше нов театър, нито по-лек, нито по-малко опасен.
— Не… — глухо изстена Козела. — Каква смърт… И защо Джон, по дяволите!
— И аз това се питам, боклук с боклук! Изчезна! Само ти знаеш как и защо. Очаквам отговор, Козел. Джон Хакел има право на човешко погребение.
Интермедията приключи, започваше ново действие.
— Морис, моля те, искам да чуя всичко… Спокойно, сабри… Ще стигнем до моята вина.
— Хакел изчезна! — изкрещя Алкалай.
— Снощи телефонът не отговаряше. Беше в Генуа. Защо говориш за смърт? Какви доказателства имаш?
— Никакви! Отговорите са в теб. Давам ти двайсет и четири часа, Козел. Не спазиш ли срока, готви се за последното си причастие.