Не знаех, че пуши, помисли, преди да отвори очи. Беше се върнала на мястото си.
— Имаш ли семейство? — кой знае защо попита той.
След дълго мълчание Флора все пак отговори:
— Имам малко момче. На шест. Не съм го виждали близо три години.
Козела се надигна в канапето.
— Къде е?
— В Яш. При мама.
Запали цигара. Беше негов ред да мълчи. С болка ли каза всичко това? Не чу отговор в гласа й.
— Поддържаш ли връзка… с него?
— Опасно е.
— Защо?
— Дълго е за разказване… Може би друг път.
— Флора?
— Да.
— Плачеш ли? Не виждам лицето ти.
— Не… вече.
Точно сега не биваше да си пиян, свиня такава! Козела напрегна цялата си воля, за да я вложи във въпроса, който щеше да зададе.
— Искаш ли да доведа детето в Гърция?
Този път Флора изкрещя:
— Можеш ли? — и ревна.
— Да — каза Козела. Повече не помнеше…
Втора глава
Зимата беше страшна. Освен студа, невиждан за гърците, снегът беше парализирал почти целия Балкански полуостров. За петдесет години живот Козела помнеше още две подобни зими — на шейсет и осма срещу шейсет и девета година и по времето на „възродителния процес“ осемдесет и четвърта-пета — но тази надминаваше всяка фантазия.
Козела, а и Флора, бяха свикнали на сибирски студове, но за Атина те бяха трагедия. Из цяла Европа имаше жертви на „бялата смърт“, но тук броят им надхвърляше сумарната на всички заедно. Дори почетната гвардия пред Парламента беше принудена да смени националните носии със защитни кожени облекла.
Мъртвопиян, Козела беше обещал на Флора да отвлече сина й от Яш в Молдова, но оттогава десети ден нито тя, нито той отваряха дума за обещанието му. Флора беше сигурна, че не си спомня нищо от онази нощ навръх Коледа и мълчаливо живуркаше ден за ден без въпроси, без укори, без капризи. Козела не беше забравил, напротив, беше задвижил гангстерската машина, но обстоятелствата бяха срещу него, а най-вече бедственото положение, което зимата натрапи на полуострова. Хакел, четирима от бившия Ескадрон на смъртта и Константин Дарделев — Перо Пора бяха ангажирани в откриването и отвличането на детето, но пътуванията по земя, въздух и вода бяха спрени в очакване на промяна в климатичните условия. Козела беше принуден да чака с вързани ръце.
Флора беше кротък и благодарен човек. Козела не знаеше подробности от живота й. Нито тя чувстваше нужда да се изповядва, нито той я разпитваше, но и интуицията, и дългогодишният опит му подсказваха, че й трябва време да се отърси от трите години ислямски кошмар. Беше красива жена, по някакъв особен, като че ли асиметричен начин. Голяма уста за лицето и блестящи, сякаш повече от трийсет и два зъба. Малък нос, но широк в основата. Големи, черни, усмихнати, но тъжни очи. Богата права коса и тяло на видра — гъвкаво, чувствено, но прикрито.
Флора знаеше, че излъчва изкушение и всячески потискаше прелъстителката в себе си. В момента беше във ваната, но вратата на банята остана отключена. Козела знаеше, че това не е намек. Ни най-малко. Това беше доверие и той нямаше да злоупотреби с него. Пиеше кафе, загледан в скованата от сняг Атина, и чакаше позиви на телефона.
Беше Ивановден според Григорианския календар, а това значеше, че и той, и Хакел имат имен ден. Бяха парализирани от студ и сняг, не можеха да предприемат каквото и да е, но никой и нищо не им пречеше да празнуват.
Флора излезе от банята в момента, когато джиесемът иззвъня. Беше Алкалай. Най-малко от генерал от КГБ имаше нужда, други имена очакваше да се изпишат на екрана, но и „сабри“ не би го търсил случайно.
— Радвам се да те чуя, Морис.
— В София празнуват, Козел. Честито!
— Благодаря. Любезно от твоя страна. И Джон Хакел има имен ден, въпреки че не е християнин.
Алкалай мълча миг-два, преди да каже:
— Грешиш, християнин е независимо какво знаеш за него. Бог е един.
— Както и да е, сабри. Довечера ще го отпразнуваме. В тоя студ нищо друго не ни остава.
— Мислено ще бъда с вас, момчета. Бог наистина е един, Козел. Замисли се над тия думи, въпреки че няма място за него в Космоса.
Козела се изсмя в слушалката.
— Противоречиш си, Морис. Защо наемаш „хамъри“ срещу чадата Аллахови?
— Бизнес като всеки, приятелю. Братовчед на Шамил Басаев е в Атина… Истински опасно момче. Струва десет хиляди долара.
Когато ставаше дума за пари, Козела ставаше извънредно сериозен.
— Двайсет. Или търси друг. Светът гъмжи от евтина работна ръка.
След няколко мига на размисъл Алкалай прие.