— Звучи ли убедително?
— Напълно. Но това е само половината от играта. Като се разтовари от автоматите, Бут товари дрога и чрез мен и ескадронистите в София я доставя на Исламболи. С парите на египтянина купува отново оръжие и с моя протекция го получава някъде в Анадола. Джон ми каза, че ме е хванал в двойна игра, аз предупреждавам Хауки Исламболи и Виктор Бут. Останалото е тяхна грижа. Това ли е сценарият?
— Не е ли?
— Не.
— Докажи го.
— Ако можех, нямаше да съм тук. Разбирам те, Морис. На твое място щях да стигна до същите заключения, но щях да ти спестя тия варварски сто часа. Не очаквах да действаш като азиатец. Не и един от великите сабри.
Алкалай не обърна внимание на тези думи, но върху анализа като че ли се замисли.
— Оправдаваш ли се, Козел?
— Ако можех, щях да го направя. Не ми се мре… Имам работа в Крит. Жена, син… Глупаво звучи, но е така. Москва не вярва на сълзи — така ли беше? — глътна водката си на екс. — На твое разположение съм, генерал Алкалай. Ако съм осъден, нека ОМОН изпълни присъдата без излишни мъчения, без разпити и прочие глупости. Наистина нямам какво да кажа.
Алкалай мисли дълго, загледан в някаква точка в полумрака на бара, после стана и излезе, а след него и охраната му. Барът опустя. Най-малко такава реакция очакваше от евреина. Козела стоя като вкаменен десетина минути, после трескаво набра телефона на Алкалай.
— Какво, по дяволите, искаш, Козел? Махай се бързо, заминавай, напусни Москва веднага… Докато не съм решил нещо друго.
— За да ме ликвидираш в Крит… пред очите на Флора и детето?
— Изчезвай, ебалник! Кой се интересува от шибания ти остров? Кой знае къде е? Махай се, сволоч! Ако не за Джон, то за Оливия имам пълното основание да ти размажа главата!
Козела не се махна, напротив, само смени заведението.
Щом ОМОН не знае, че Козела е в Крит, след като пукне генерал Морис Алкалай, никой във великия Съветски съюз няма да знае къде да го търси. Още по-малко за какви престъпления…
Козела беше изпил пет водки, когато се обади на Лазар Лазов — Аса и го повика в грузинския клуб „Арагви“. Утре Козела наистина щеше да се махне от Москва, но не и Аса…
— Имаш работа, момче! После и двамата излизаме в пенсия!
Шестнайсета глава
Беше първи април, шест часа сутринта, когато телефонът разбуди Козела.
Алкалай?
Изчака пет-шест позива, преди да спусне крака на пода и да включи апарата.
— Добро утро, сабри. Надявах се никога повече да не чуя гласа ти.
Алкалай се изхили злобно.
— Прибра ли килъра, Козел?
— Кой?
— Килър. Знаеш ли какво означава тази дума? Козела се направи на събуден.
— Аз съм килър, ако това е въпросът.
— Разбира се, че не. Прибра ли снайпериста, който насъска срещу мен?
Козела мълча известно време, макар че знаеше повече подробности, отколкото евреинът можеше да предположи. Аса беше залагал четири пусии на Алкалай, но нито веднъж на достатъчно близко разстояние. Последния път беше стрелял с ясното съзнание, че мишената е извън обсега му.
— Един от нас двамата е луд, сабри. Или ти, че ме остави да напусна Москва, или аз, че слушам тъпите ти намеци посред нощ. Ако бях стрелял по теб, Путин щеше да ти организира държавно погребение.
— Не ти, Козел. Прекалено голяма чест би било за мен, но някой от ескадронистите ти със сигурност.
Запали цигара, излезе на терасата. Пикаеше му се, пиеше му се вода, беше му едновременно скучно и нервно.
— За дългата си практика усвоих едно правило, Морис. Върши си сам работата, като вълците. Не я ли свършиш сам, не е свършена. Ясен ли съм?
— Кой тогава, приятелю?
— Знам поне хиляда причини да си мъртъв от десетилетия и поне сто банди, които мечтаят да стрелят в рузвелтовската ти мутра.
Алкалай се разсмя весело, звучеше дори искрено.
— Както и да е, Козел. Навремето Де Гол казваше на охраната си: „Ваша грижа е да ме опазите жив, моята — да не се съобразявам с предпазните ви мерки!“. Умно, нали?
— Да.
— Спазвам този принцип. Някакъв отчаян килър стреля по мен. Не посмя да скъси дистанцията. Знам, че не е твоя работа, Козел, и не затова ти се обаждам. Изясни се смъртта на Хакел…
Козела го прекъсна.
— Искам подробностите, сабри. Виж, за тази мъст бих си размърдал задника
— Свържи ме с твоя младок в София. Поръчката е за пет милиона долара. По него ще ти изпратя некролога на Хакел.
Осип давеше котки. В първия момент помисли, че кукли плават в детския надуваем басейн, но като се загледа, онемя. Малкият скот давеше цяло котило в компанията на весело подскачащи риджбеци и под наблюдателния поглед на котката-майка, стаена в короната на един от кедрите. Понечи да се намеси, после се отказа и влезе обратно в кабинета си.