— Какво? — напрегнато попита Дзюба, който моментално разцъфна от похвалата. — Какво сега не е наред?
— Ами някак… — Антон със съмнение поклати глава. — Аз съм шофьор отдавна, добре познавам Москва. Защо маршрутът е толкова странен?
— Какво му е странното?
— Ами неудобен е — обясни Сташис, — минава през няколко много гадни места, където вечно стават задръствания, дори в неделя вечер, и после, изобщо, е някак крив, два пъти по-дълъг, отколкото можеше да е, ако човек кара така — и с помощта на стрелката той посочи по-кратък и удобен маршрут, — по широко шосе и без задръствания. Защо е бил избран такъв странен вариант за пътуване?
— Може би го е обяснявал човек, който изобщо не познава Москва? — предположи Роман. — Някой го е закарал веднъж-дваж именно по този маршрут и той е запомнил него, а друг не знае. Нали може да се случи такова нещо?
— Може — съгласи се Антон. — Но може да е било и другояче.
— Изпратили са Гена да обикаля, та да спечелят време — убедено каза Роман. — Но защо?
— Ясно е защо — позасмя се Антон. — И фактът, че в бележката няма адрес, а има само схема на маршрута, говори в полза на версията, че той е бил удължен умишлено, защото ако кажат точния адрес, винаги има риск човекът да включи навигатора, да вкара адреса и да получи кратък и лесен маршрут.
Дзюба мълчеше и усилено обмисляше нещо.
— Значи излиза, че непознатият младеж, когото играчите са видели след състезанието, е подмамил Гена при мястото на убийството, дал му е дълъг маршрут, който със сигурност ще му отнеме много време, а самият той е отишъл там по по-кратък и бърз път — каза той най-сетне. — Защо му е трябвало това?
— За да го убие — кратко отвърна Антон. — За какво друго? Убил го е и е преместил трупа му в друга част на града, при общежитието.
— Но защо е трябвало да го убива при гаражите, а после да го кара при общежитието? Можел е да остави трупа там, където го е убил, и толкоз. Не, Антоне, тук нещо не е наред. Излиза, че Гена е тръгнал за гаражите с някаква цел, а после към общежитието — със съвсем друга. Но работата, заради която е тръгнал към тези проклети гаражи, също намирисва — убедено каза Дзюба. — Иначе нямаше да го изпратят по толкова странен маршрут.
— Или ти си бил прав още от самото начало — забеляза Антон, — когато каза, че маршрута е описвал човек, който зле познава Москва. И не там са убили Гена. Но, виж, той спокойно може да е освободил нашия Курмишов. Всичко пасва. Чул е глас, който е викал за помощ, разбил е вратата, тя е паянтова, за нищо не става, разрязал е веригата на белезниците, извел е бижутера на чист въздух, сложил го е да седне на касетката и е тръгнал по своите си работи.
— И не се е обадил на никого? — не повярва на ушите си Роман. — Нито на дежурните, нито на Бърза помощ? Не може да бъде! Все пак Генадий е полицай, не е могъл така да…
— Рома — меко каза Сташис, — не се пали толкова. За мъртвите не се говори лошо, но ти трябва да признаеш, че за Гена интересите на службата и работата винаги са били на последно място. И като нищо може да е постъпил така. Може. Повярвай ми.
Дзюба наведе глава и през следващия четвърт час не продума повече. Антон го закара до метрото и на сбогуване каза:
— Ти дори не си представяш колко ти се възхищавам, Рома!
И в отговор улови слабичката и някак печална усмивка на младия оперативен работник.
Колкото леко се ориентираше Роман Дзюба при издирването на всякаква информация в безграничната мрежа, толкова малко разбираше от програми, затова вкъщи, след като отвори на своя компютър първия диск, получен от Зарубин, изпадна в пълно униние. Вторият диск му направи още по-потискащо впечатление. Тогава премина към флашките, на които, както беше казал подполковникът, намери само три текстови файла. Първият се наричаше „Текст“, вторият бе озаглавен „Таблица“, а третият беше назован „Калдерон“. Роман написа името в търсачката и научи, че Калдерон е испански поет и драматург от седемнайсети век. Интересно, защо ли Гена е дал на файла това название? Нима е знаел кой е Калдерон? Дзюба отвори файла и зачете:
Калдерон е човек, който грижливо крие истинското си име. В реала не обича да се запознава с хора, предпочита социалните мрежи, в които прекарва много време и осъществява контакти. На всички разказва различни неща за себе си. Събира група от хора, които никога не са се виждали, и им предлага да прекарат два-три дни сред природата, в Псковска област имал къщичка, била в гората, на затънтено място…
Газея е момиче на двайсет и три — двайсет и пет години, търси богат съпруг, искрена е до глупост, на всички веднага казва истината за себе си…