— За ролева игра — търпеливо повтори неговата събеседничка — млада жена, от която Дзюба се бе опитал да научи наистина ли приятелката на Дубинюк на име Тамара работи нощна смяна във вторник и петък и дали тя не е имала познат на име Леонид Курмишов: не можеха да отхвърлят и версията ревност. — Ето, вижте, това е типично въведение, късче от текст за роля, а тази таблица е необходима за провеждането на играта.
Дзюба твърде смътно си представяше какво представляват ролевите игри, защото никога не се бе интересувал от тях, но знаеше, че те съществуват в изобилие на много различни сайтове.
— Тоест излиза, че човекът, който е написал това, е създавал ролеви игри? — уточни той.
— Не бих го твърдяла със сигурност — засмя се младата жена. — Играя от дълги години и мога да ви кажа, че тези малки текстове са дилетантски, накъсани и изобщо — слаби. Истинските игри не се пишат така. Но че това е именно опит да се напише игра, съм сигурна, можете да не се съмнявате. И още нещо: това не е обикновена игра.
— А каква е?
— Най-вероятно е поръчкова.
— А по-просто казано? — помоли Роман. — Разбирате ли, изобщо не съм наясно с тези неща.
— Поръчковата игра е игра за тесен кръг любители с определени вкусове и изисквания — обясни тя. — Събират се хора, които искат да играят, поръчват на автора сценарий. Специално за тях, разбирате ли?
— Смътно — призна Дзюба. — И какво, значи — те поръчват игра и плащат за нея?
— Различно става. Понякога членовете на такъв клуб пишат игри поред, сами, а понякога ги поръчват на някое трето лице. И му плащат, естествено. Между другото, една хубава, сериозна игра струва доста скъпо.
— Хубава и сериозна — какво значи това?
— Ами такава, която може да се играе дълго. Не ден-два, а поне две седмици. Но за нея трябва да се измислят такава завръзка и такива обстоятелства, че всеки дълго да си блъска главата, а това не е лесно. Така че, нали разбирате, струва доста пари.
Това било, значи! Излизаше, че Гена Колосенцев е припечелвал от писане на игри. Или само се е канел да го прави, ако се вярва на тази жена, че текстът е несръчен.
Трябваше спешно да намери Антон и Зарубин. Всъщност Антон нямаше никакво отношение към убийството на Колосенцев, но в негово присъствие Роман някак по-лесно общуваше със Зарубин.
Антон и Сергей Кузмич се намирали на оглед във връзка с поредно убийство, което веднага било предадено в Московското управление.
— Скоро свършваме тук — тихо каза Антон по телефона. — Още най-много час — час и половина. Ако искаш, ела, докато сме на огледа с Кузмич.
И му продиктува адреса.
Роман отиде и още цял час чака оперативно-следствената група да завърши работата си на мястото на убийството. Въпреки очакванията на Роман Зарубин не се ядоса, когато го видя, напротив, намигна му и подхвърли в движение:
— Някакви успехи? Прекрасно! После ще докладваш.
След като изслушаха заплетения разказ на Дзюба, Антон и Зарубин се спогледаха.
— Любопитно — проточи Сергей Кузмич. — Изглежда, почерпката ще е от мен за теб, а не обратното. И какво предлагаш да направим?
— Трябва да потърсим възложителя — твърдо отговори Роман. — Нали някой му е поръчал тази игра.
— Не е сигурно — не се съгласи подполковникът. — Твоят Колосенцев може и сам да се е пробвал, без да му е поръчана.
— Не, Кузмич — намеси се Антон, — Гена при всяко положение е знаел кой ще бъде купувачът, ако играта стане сполучлива. Нали не я е съчинявал за собствено удоволствие.
— Може да се е пробвал, да е тренирал? — предположи Зарубин. — Да е опитвал да се научи, затова да е правел пробни бележки?
— Да се научи ли? — скептично отвърна Антон. — А, не! Ако ставаше дума за Рома, бих повярвал, нашият Роман обича да се учи, той вечно търси нови знания. А у Гена не съм забелязвал чисто любопитство. Когато правеше нещо, той винаги ясно виждаше целта и разбираше перспективата. Прав ли съм, Рома?
— Прав си — потвърди Дзюба. — Излиза, че е имало хора, които са обещали да купят от него игра и да му платят добре. Трябва да намерим тези хора.
— Ама за какво са ни? — явно отново взе да се ядосва Сергей Кузмич. — Какъв е смисълът да ги търсим? Нима смяташ, че те може да са убили Гена? За какво им е това? Какъв мотив може да са имали? Ти разследва, изясни какво представляват текстовете, браво за това. Но тези текстове нямат отношение към убийството.
Дзюба наведе глава и цялата му яка фигура изрази само непоклатимо упорство.
— Не знам какъв може да е бил мотивът. Те може и да не са имали мотив, но може да знаят нещо, което да ни помогне.