И отново се започна със съмненията: може би Денис Фролов изобщо не е убиецът? Да, той е участвал в игрите само заедно с Гена Колосенцев и след неговата гибел не е стъпвал на сървъра. Това е така. Но може да е искал само да се запознае с оперативния работник, за да черпи от него информация за истински случаи и заплетени престъпления?
— Но защо тогава не се е запознал с него? — упорито възрази Роман Дзюба, когато подполковник Зарубин сподели с него резултатите от работата през изминалите два дни. — Имал е безброй възможности, включително личния контакт по време на състезанията. Фролов обаче, кой знае защо, не се е възползвал от тях. Дайте ми онези, които са останали, Сергей Кузмич, много ви моля! Днес имам почивен ден, мога да поработя за вас.
— Голям си досадник — изписа на лицето си ужасен трагизъм Зарубин. — Как изобщо те търпят околните? С твоето нахалство с пръст тунел ще издълбаеш! Добре, дръж: списък на членовете на клуба, които още не са разпитани. Само че без самодейност, ясно? Намираш човечето и ни съобщаваш, по-нататък действаме ние. Ясно ли е?
Роман грабна листа с имената, адресите и телефоните и хукна, абсолютно щастлив.
Все пак е грехота да се оплаква от съдбата! Обича, обича тя Роман Дзюба. Вярно, не всеки ден, не постоянно. Но нали и жените не обичат постоянно, за мъжете пък да не говорим. За сметка на това днес тя реши да поглези младия оперативен работник. Първият от хората, с които успя да се срещне и поговори, не разказа нищо интересно, но пък вторият, на име Шчоголко, дребничък и заоблен като топка, злобно се закиска още щом чу името Денис Фролов. Той потвърди, че един от играчите се свързал с геймъра с прякор Пума, когато чул, че той работи в полицията, и то не къде да е, а в криминалния отдел.
— Той разказа на цялата ни група, че е разговарял с Генадий и Генадий обещал да напише пробна игра. Ние одобрихме тази инициатива и предложихме дори да стимулираме финансово оперативния работник, та да знае, че не работи напразно, и да се старае. Разбирате ли, Денис Фролов пише за нас отдавна и очевидно се е изчерпал. Всяка фантазия си има таван. Освен това ние сме изиграли толкова измислени от него игри, че ходът на мислите му ни е станал абсолютно ясен и предсказуем, а Денис не може да се надскочи и да започне да мисли другояче. А ето, че се яви нов човек със свежи идеи и нов подход! Разбира се, ние бяхме сериозно заинтересовани Генадий да стане наш автор.
— Ясно — кимна Дзюба. — А казахте ли за това на Фролов?
— Естествено! Именно аз му го казах.
За Дзюба не остана скрита усмивчицата, която изкриви малката изваяна уста на неговия събеседник. Обикновено хората наричат такива усмивчици „гадни“. Или дори „гаднички“.
— Май не обичате Фролов? — Роман се постара да направи тона, с който произнесе тези думи, колкото може по-интимен.
— Никак не го обичам! — възкликна Шчоголко и кой знае защо, се развесели. — Дори не знам защо. Загадка! Човекът нищо лошо не ми е сторил, а аз не мога да го търпя. Не мога и толкоз! Честно казано, отдавна вече замислям да намеря друг автор на игри, за да си нямам работа с Денис. Той е човек с болно самолюбие и амбиции до бога, макар че не представлява нищо особено. Не ми харесва и това си е. Затова не можах да се въздържа, изкуших се да му разваля настроението. Вярно, Генадий само обеща да опита и изобщо не беше сигурно, че ще опита, а и да започнеше да пише, кой знае дали щеше да успее, но аз тая работа така я поднесох на Фролов — че уж работата вече е готова, че си имаме умен и опитен оперативен работник, който умее да пише такива игри, и че е казал, че може да напише игра като едното нищо и след месец — месец и половина ще ни я предаде. И че съм му обещал добри пари. И му казах сума, три пъти по-голяма отколкото плащахме на Денис. Да бяхте видели как му се изкриви физиономията! — Топчестият Шчоголко се заля от смях. — През последната година това бяха най-приятните минути в живота ми. Беше си чист блъф, но подейства, развалих му настроението.
Ето, на, и мотивът се открои. Докато на хоризонта не се е появил Гена Колосенцев, Фролов е бил единственият автор на тази група хора, която организирала своя малък игрови клуб. Ако Пумата успее да напише ролева игра, Денис Фролов ще изгуби своя източник на пари. И нещо повече: на тоя Пума ще плащат три пъти повече, отколкото на Денис! Къде е справедливостта, граждани?!