— Защо тогава, по дяволите, ти, Рома, не ми го каза?! — отново като преди няколко дена кресна тя. — Забравил ли си? Не си обърнал внимание? И после не си си спомнил? Или какво?!
Сви юмруци, завъртя глава, после смутено погледна оперативните работници.
— Прощавайте, момчета, аз нещо съвсем… — каза тя вече по-спокойно и повтори: — Прощавайте. Изпуснах си нервите. Рома, ти си допуснал чудовищна грешка. Разбираш ли това?
— Не — съвсем се стъписа Дзюба. — Ама какво се е случило?
— Показах ви заключението на експертите и за дрехите на Курмишов, и за гаража, и за касетката, намерена до гаража. Не съм го сънувала това, нали? Показах ли ви го?
— Показахте ни го, Надежда Игоревна — смотолеви Сташис.
— Ние с вас ей тука, в този кабинет, обсъждахме ли резултатите от експертизата?
— Обсъждахме ги — отново потвърди Антон.
Вече беше разбрал накъде вървят нещата и искрено съчувстваше на Рома. Горкото момче, изпати си! Наистина беше негова издънка.
— Говорихме ли, че Курмишов три дни, докато се е намирал в гаража, не е можел да ходи в тоалетна и панталоните му са били подгизнали от изпражнения и урина? Говорихме ли, или не?
Обикновено розови, страните на Дзюба пламнаха в мораво.
— Искате да кажете, че… — замънка той. — Не може Гена да е… Не е вярно!
— Разбира се, че не е вярно — въздъхна Риженко. — Гена наистина не е можел. Защото към този момент той вече е бил в безсъзнание или мъртъв. В багажника на колата му са открити микрочастици от дрехите му, същите, с които той е бил в момента на смъртта. И дори следи от кал от обущата му. Същата по състав кал е имало и по подметките им. Престъпникът е натикал Гена в багажника, а живия Курмишов е сложил на предната седалка, явно е искал да си говорят по пътя. Но тъй като нещастният бижутер е излъчвал силна неприятна миризма от абсолютно очевиден произход, грижовният престъпник е постлал на седалката полиетилен. Тапицерията в купето на Гена е от плат, щяла е бързо да подгизне от същото, от което са били подгизнали панталоните на Курмишов, и миризмата е можела да привлече вниманието на хората, които по-късно са щели да оглеждат колата на Колосенцев. Много е предвидлив тоя ваш Фролов. Но и той е човек и нищо човешко не му е чуждо. Включително и качества като къса памет и разсеяност, както и състояние на шок след двете извършени поред убийства. Извършил е всичко правилно. Само е забравил да прибере от колата парчето полиетилен, което е пипал с ръце без ръкавици. Разбира се, сега всичко се изясни. Но ако ти, Ромка, се беше сетил навреме за този полиетилен…
Дзюба потиснато мълчеше. Всичко разбираше. И се проклинаше.
Какво пък, не може късметът вечно да е с теб…
Задържаха Денис Фролов още същия ден, привечер. Работното време отдавна бе свършило, но следователката Риженко дори не помисляше да си тръгва. До 23,00 имаше пълното право да разпитва задържания. И нямаше да си откаже това удоволствие.
Естествено, веднага избухна спор кой трябва да разпитва Фролов: в единия район той се водеше убиец на Генадий Колосенцев, а в другия — убиец на Леонид Константинович Курмишов. И делата не бяха официално обединени при някой от следователите. Но Надежда Игоревна, макар да беше дама женствена и общо взето незлобива, умееше да нанася удари. Правилно формулираната и красиво поднесена информация за известна субективност от страна на следователя, пострадал от ремонт, извършен от чуждестранни работници, донесе нужните резултати. И Денис Фролов бе доставен в нейния кабинет.
Тя вече добре си представяше личността на този човек благодарение на разказите на Антон Сташис и Роман Дзюба. Ето защо успя да изгради тактика на разпита, основана върху почти пълната липса на въпроси по същество. Няма за какво да питаш такива хора. Тях можеш само да ги притискаш с изобилие от налична информация. И да блъфираш. Защото един самоуверен амбициозен човек обикновено не допуска мисълта, че някой може да го измами.
— И тъй, гражданино Денис Владимирович Фролов — спокойно и престорено равнодушно заговори следователката, — преди около месец и половина вие сте научили от гражданина Михаил Валентинович Шчоголко, че служителят от криминален отдел на полицията, офицерът Генадий Колосенцев, се е наел да напише за вашите клиенти пробна игра…
От лицето на Фролов не слизаше пренебрежителната усмивка. Той сякаш дори не слушаше внимателно.
— Когато сте научили, че имате конкурент, вие сте изпаднали в ярост, защото никак не ви се е искало да изгубите източника си на доходи. Купувате игра, регистрирате се и започвате да играете. Никът на Колосенцев е Пума, това се знае и вие лесно можете да го идентифицирате. Влизате в играта и изучавате характера на Пума. Между другото, за вас са дали добри отзиви останалите членове на клана, казали са, че играете добре. Вие стигате до извода, че Пума може да се заинтересува сериозно от… от какво? Ето това не знам, но вие ще ми кажете, та то е такава дреболия в сравнение с останалото, а всичко останало ние с вас и без това го знаем.