— От античитърска програма — позасмя се Денис Фролов. — Пума беше администратор, а за всеки администратор такава програма е ценна колкото злато.
— Ясно — кимна Риженко, като се постара да не показва, че тази информация има за нея някакво значение. — Но това не е толкова важно. Изчаквате деня на състезанието, отивате, гледате играещите, те са с фланелки, на които с едри букви са написани никовете им, така че не е било трудно да намерите Пума — Колосенцев. Планирали сте всичко, подготвили сте се, та нали сте майстор на сюжетите. Запасили сте се и със спринцовки с нужните вещества, и предварително сте избрали място в гаражен комплекс, където е пусто и тъмно, и маршрута сте премислили, по-точно, два маршрута: един за вас, по-кратък и по-лесен, друг за Колосенцев, по-дълъг, та той да пътува към мястото на смъртта си по-продължително време. И ето, че е пристигнал. Едно затруднение: бижутерът Курмишов леко е нарушил вашите планове. Генадий го е освободил и го е оставил да седи в храстите, много е бързал за срещата с автора на програмата, така че вие сте убили Гена буквално пред очите на нещастния бижутер, който от ужас не е могъл да се овладее и е започнал да издава някакви звуци, които вие сте чули. Така бижутерът Курмишов е подписал смъртната си присъда. Бил е изнемощял от трите денонощия под въздействието на силен препарат, затова не е можел да се съпротивлява, когато сте го товарели в колата на Генадий. Изхвърлили сте трупа на Колосенцев край общежитието на гастарбайтерите — сградата е била пред планирано събаряне, никакви камери, полицаи или охрана. Това е било остроумно решение — такова общежитие на имигранти винаги е с предимство като място на възможен оперативен интерес. Такива места са и пазарите, гарите, летищата, но те не са подходящи за вас: там денонощно има охрана, полиция и камери, а край общежитието няма никого и нищо, само кал и тишина. И към реализирането на тази част от плана сте подходили умно. Отнякъде сте се снабдили с бутилка с тиофос, явно сте я намерили на вашата или на съседска вила, а именно от нея е започнал вашият замисъл. Наоколо всичко се строи, пълно е с работници, предимно имигранти, така че не е било сложно да се сетите как да насочите подозрението към горките бачкатори. Вярно, щяло е да бъде красиво да подхвърлите бутилката с тиофос на някое място, където работят обитатели именно на това общежитие, тогава вече никой никога нямаше да се усъмни. Но вие сте проявили предпазливост, Денис Владимирович. Знае ли човек? Та вие сте измислили толкова много сюжети и знаете какви нелепи съвпадения се случват. Ами ако всички работещи на този обект имат желязно алиби? Желязно не, ами буквално непоклатимо. Вярно, можели сте да се надявате на необективност у нашето следствие… няма да крия, това винаги може да се случи, но… — позасмя се тя, — вие сте избрали по-правилния път: просто сте унищожили тази бутилка. И сте ни обрекли на пожизненото й издирване. Така ли беше? Щяхме да затънем в това тресавище. И работата никога нямаше да стигне до вас.
Риженко направи пауза, защото в протокола пишеше неща, съвсем различни от това, което говореше. На глас произнасяше монолог, а в протокола записваше „Въпрос“ и „Отговор“. Естествено, сама формулираше отговорите. Ако Фролов не подпише — нищо, винаги може да го разпита отново, след като поседи в килията. Но най-често похватът действаше.
Когато приключи с формулирането на въпросите и отговорите относно тиофоса, тя премина към следващата група:
— Но първо сте закарали бижутера в другия край на Москва и сте го удушили. По всичко личи, че той е слязъл от колата сам, защо да го убивате в нея и после да го измъквате? Знае ли човек какви следи може да останат в купето, пък и защо да си хабите силите напразно. Предложили сте му да слезе, за да се облекчи? Най-вероятно, иначе той нямаше да разбере защо трябва да спирате и да слизате в гората. За следите сте премислили всичко, дори сте обърнали внимание, че Курмишов мирише лошо, и сте постлали на предната седалка парче полиетилен, та тя да не се изцапа и умирише. Но въпреки това следи са останали. По пътя кротко сте разговаряли с бижутера, вероятно сте искали той да се успокои и да престане да се страхува от вас. Разказал ви е нещо за себе си? Какво именно? Впрочем това няма значение. Успял е да ви каже най-важното: каква е професията му. И това ви е дало възможност да проявите въображение и да инсценирате убийство с професионален мотив. В джоба на човека сте намерили листче — работен пакет, а и да не бяхте го намерили, щяхте да измислите нещо друго, нали сте голям майстор в съставянето на криминални сюжети. А вече после сте закарали трупа на Колосенцев в Източния район и в тъмното внимателно сте го измъкнали от багажника и сте го хвърлили край общежитието. Колата сте оставили наблизо, после не ви е домързяло да се върнете при трупа и да сложите ключовете от колата в джоба на якето му. Пълна илюзия, че Генадий е дошъл тук жив и здрав и вече на това място е бил убит. Гениално решение. Вие изобщо не сте мързелив човек — хвала за това. Защото нали сте можели да откарате Колосенцев и бижутера и със своята кола, но не, използвали сте колата на Генадий, а после по някакъв начин сте се върнали при гаражите, за да приберете своята. Но въпреки всичко, не сте гений, Денис Владимирович. Дори да не бяхте забравили да приберете от колата на Колосенцев парчето полиетилен, пак сте допуснали един гаф. Още един. Знаете ли какъв?