Фролов мълчеше, гледаше Риженко надменно и при това сякаш не я виждаше.
— Погледнете как седите — усмихна се тя. — Погледнете, погледнете. Обърнете внимание на местата, където панталоните ви покриват стола. Вие сте постлали с полиетилена хоризонталната повърхност на автомобилната седалка, но не сте помислили за тапицерията по предната повърхност на възглавницата на тази седалка. А там има повече от достатъчно следи.
Фролов наведе глава и послушно заразглежда панталоните си и стола, на който седеше. После вдигна очи към Риженко.
— И какво от това? Колосенцев може да е возил кого ли не в колата си! Може да е возил бездомници или алкохолици с мръсни панталони. От факта, че някой се е изпуснал в колата на Колосенцев, изобщо не следва, че там е седял именно вашият убит бижутер. Аз, разбирате ли, пиша ролеви игри, а за да го правя, трябва да знам едно-друго от областта на криминалистиката — кисело се подсмихна той. — Така че със сигурност знам, че съдебно-биологическото изследване на груповата принадлежност на човешкия отпадъчен продукт практически е безполезно. Дори толкова напредничавото и модно молекулярно-генетично изследване много рядко дава в тези случаи положителни резултати.
— Прав сте — усмихна се Надежда Игоревна. — Стопроцентово сте прав. Но вие сте забравили, че става дума за възрастен човек, който е посветил целия си живот на работа в седнало положение. А това означава какво? Разбирам, Денис Владимирович, вие сте човек млад и изобщо не се замисляте за такива неща. Знаете ли че има едно заболяване, наречено хемороиди? Е, Леонид Владимирович Курмишов е страдал от хемороиди, и то в тежка форма, а от трите дни пребиваване в седнало положение на пода на гаража заболяването се е обострило и в екскрементите е попаднала кръв. А следователно и в следите от екскрементите са открити следи от кръв. И молекулярно-генетичното изследване ще установи тяхната принадлежност на конкретно лице практически със стопроцентова вероятност. Та така, де.
— И все пак си струваше — тихо проговори той. — Толкова вълнения в живота си не бях изпитвал.
— А колко вълнения ви предстоят — весело забеляза Риженко, — когато се озовете първо в килията на предварителния арест, а после в затвора! Знаете ли, Денис Владимирович, дори малко ви завиждам. Вие сте човек, който във всичко преуспява. Искали сте вълнения и силни усещания? Ето, че ще ги получите. Обещавам ви.
Антон и Дзюба също бяха в кабинета, но не участваха в разпита, само слушаха и наблюдаваха. Риженко вече разпечатваше протокола, когато телефонът на бюрото й иззвъня. Надежда Игоревна вдигна слушалката.
— Да… Да, добре, сега приключвам с разпита и ще дойда при вас.
По погледа, който тя хвърли на оперативните работници, те разбраха, че не могат да очакват добри новини.
Отведоха Фролов. Антон и Роман посегнаха за якетата си, но Риженко ги спря с жест:
— Почакайте ме, не тръгвайте. Аз ще се върна скоро.
Надежда Игоревна наистина се върна доста бързо. По устните й играеше горчива усмивка.
— Отнемат ми делото на Фролов и го предават на друг следовател.
— Но защо! — чак подскочи Роман. — Та нали вие проведохте следствието, току-що разпитахте виновния, вие…
— Нима не разбираш? — топло и някак по майчински го погледна Риженко. — Господи, Рома, колко добро момче си. Ще те развали нашата страна на идиоти. Или изобщо ще те осакати.
По-вещият и опитен Антон веднага разбра всичко.