Генадий, който явно ни най-малко не се засегна от забележката й, спокойно докладва:
— Съпругът на загиналата не допуска дори мисълта за това. Но ние, разбира се, проверихме всичко. Големите деца работят, Панкрашин се е постарал, помогнал е на някое с работа, на някое — с добро жилище, с коли, с една дума, всички живеят прекрасно.
— А най-малкото момиче? Нали ги знаете сегашните деца…
— И нея проверихме…
— Кой? — строго попита Риженко. — Кой я провери?
— Сташис — кой знае защо, неохотно призна Генадий. — Нина Панкрашина, на шестнайсет години, учи в десети клас в гимназия „Ушински“. Признава, че в понеделник вечерта е видяла колието на майка си. Прилично във всяко отношение момиче, не е имала отрицателни прояви, посещава курс по испански език, дружи с момче от добро семейство, заедно ходят в този курс. В дните, когато колието е било в апартамента, големите деца не са идвали там и не може да са го видели.
— Момче от добро семейство? — скептично вдигна вежди следователката. — Знам ги аз тези момчета, нагледала съм се на много такива. Проверихте ли го?
— Да, Сташис го е проверил. Казва, че там всичко е чисто, във всеки случай на пръв поглед.
— По-нататък — поиска Риженко. — Нещо за съпруга? Може ли той да е имал мотив за убийство на съпругата?
Колосенцев отрицателно завъртя глава.
— Мислихме за това, поразпитахме тук-там. Нищо. Игор Панкрашин не е материално заинтересован от смъртта на жена си, имуществото и сметките са на негово име.
— А любовници? — насмешливо присви очи следователката. — А желание за сключване на нов брак? Нали казахте, че за Панкрашин репутацията на добър съпруг и баща е нещо свято? Може да не е искал да я подронва с развод и да е решил просто и без никакви усложнения да овдовее? Тогава вторият брак няма да шокира никого.
Генадий си доля чай от тумбестия порцеланов чайник и с щедра ръка си насипа захар. Дзюба потисна завистливата си въздишка: ако той си бе позволил пред Гена да си сипе в чая четири лъжички захар, просто би било страшно да си представи колко оскърбителни подигравки щеше да изслуша!
— И ние се надявахме на това, Надежда Игоревна, но напразно. Панкрашин, както ни казаха източници, близки до императора, не е имал постоянна любовница, но естествено, си е позволявал разни забежки… Сега ще ви прочета показанията дословно, тя се изрази някак извънредно изящно…
Колосенцев извади бележника си, прелисти го, намери нужните страници и прочете на глас:
— „… позволявал си е различни романтични експромти. Само че те изобщо не влияеха на желанието му да запази брака си. Игор беше много привързан към жена си, безумно обича децата си, той изобщо обича деца, по принцип, всякакви деца, а пък за своите живота си би дал и много цени близките и доверителни отношения с тях. Ако се ожени за втори път, децата няма да го разберат и ще скъсат отношения с него, защото Женя беше център на вселената в семейството, несекващ извор на любов и грижа, всички я обожаваха и буквално не можеха да живеят без нея.“ Колко красиво, а! Аз никога не бих могъл да го формулирам така! — коментира той и затвори бележника. — Така че нашият Игор Панкрашин не е имал и най-дребен повод да се отървава от жена си — нито материален, нито матримониален. Но ако вие, Надежда Игоревна, настоявате, ние, естествено, ще се поровим още в това направление. Вие сочите пътя — ние го поемаме, както се казва.
Риженко още известно време си записва в бележника, който, за разлика от побиращите се в джобовете на оперативните работници бележници, беше голям формат и с твърда корица, после погледна Генадий и Роман с одобрение и дори сякаш с възхищение.
— Господи, момчета, как успяхте да свършите толкова работа в толкова кратък срок? Само вие и Сташис от „Петровка“ сте насъбрали такава информация, сякаш е работил цял полк.
— Началството помогна — поясни Колосенцев. — Удариха едно рамо заради личността на съпруга на потърпевшата, случаят може да се окаже резонансен, ако съпругът започне да вдига дандания и да търси пътеки към висшето ръководство, та да… Е, с една дума, вие знаете. Висшето ръководство веднага щеше да извика за доклад нашите началници, та затова трябваше предварително да се постараят да не отидат с празни ръце. Така че заделиха хора за първите три дни, дръпнаха всички от текущите им задачи, пришпориха ги да помагат на нас. Но тези плюсове са ни само до утре вечер, после оставаме тримата. Всичко си е както обикновено.
Надежда Игоревна понечи да отговори нещо, но внезапно извърна глава към вратата.