— Недей да ми даваш акъл — позасмя се следователят. — Добре, де. През последните дни сте работили заедно по убийството на Евгения Панкрашина, нали така?
— Така е.
— Може ли сред гастарбайтерите да е имало източник на информация по този случай?
— Не — завъртя глава Дзюба, — едва ли. Нашата потърпевша е била съпруга на бизнесмен, той дори има свой фонд. Прилична дама, четири деца, трима внуци. Никакви контакти с гастарбайтери.
— Може вашата потърпевша наскоро да е правила ремонт? Нали знаеш, бачкаторите от провинцията се занимават предимно със строително-ремонтни работи.
— Не — отново завъртя глава Роман, — дори Панкрашини да са правили ремонт, те със сигурност са наели професионални строители и дизайнери. Не са хора, дето ще си имат работа с гастарбайтери. Освен ако…
— Какво? — напрегна се следователят.
— Освен във връзка с черния пазар… Имаме убийство с цел обир, откраднато е скъпо бижу, така че проверяваме как може да е пласирано.
— Ясно. — Следователят за пореден път записа нещо в протокола. — А разработвате ли версия за връзка на гастарбайтери с убийството на Панкрашина? Не с пласирането на откраднатото, а именно с убийството?
„Не“ — едва не изтърси Дзюба. Но навреме се сепна и що-годе уверено отговори, че да, разбира се, помислили са за това, но засега нямат никакви основания… и никакви доказателства… защото при тези обстоятелства Панкрашина е можел да убие само човек, който е знаел, че в този момент тя ще носи със себе си скъпото бижу. А кръгът на тези осведомени хора е твърде, твърде далеч от кръга работници, пристигащи от всички краища на необятната Русия и от страните наоколо да търсят работа в Москва.
Защо не? Нима не е възможно Гена да е получил информация за връзка с убийството на Панкрашина от някой гастарбайтер, живеещ именно в това общежитие? От друга страна, откъде може да е получил такава? В събота е бил дежурен, значи не е работил по случая с Панкрашина, в неделя се е освободил, в 15 часа са почнали онези състезания… Да, но преди началото на състезанията Гена е имал половин ден и кой знае къде е бил, какво е правил, с кого се е срещал? Напълно е възможно, разсъждаваше наум Роман, да се е срещнал с някого, от когото е получил насоки към общежитието в Източния район. И след състезанието да е отишъл там. И дори е напълно възможно да е спипал убиеца, който не е чакал да го разобличат и е нанесъл изпреварващия удар.
— Знаете ли — Роман рязко вдигна глава и прекъсна насред думата следователя, който скучно изговаряше своя пореден грижливо подготвен въпрос, — може да са убили Гена дори заради играта.
Следователят дълго, мълчаливо гледа оперативния работник, после осъждащо поклати глава:
— Ужас, просто ужас, в какво се е превърнал криминалният отдел — потиснато каза той. — Какви хора назначават? Откъде ги вземат? С какви бръмбари са пълни главите ви? Не, определено криминалното разследване умря едновременно със съветската власт. Върви, Дзюба. И покани следващия.
Цялата сутрин, докато Дзюба даваше показания пред следователя, Антон Сташис проверяваше алибито на Вероника Нитецкая за сутринта в сряда. Оказа се проста работа. Вероника Валериевна се намирала в офиса си от 10 часа сутринта до 21 часа, никъде не излизала, а в момента на убийството на Панкрашина водела преговори с представители на транспортна фирма. Всъщност версията на Дзюба за евентуална нейна връзка с убийството от самото начало изглеждаше на Антон доста неубедителна, така че той дори не се разстрои много, когато се разбра, че не са уцелили.
Кой знае защо, по-перспективен като източник на информация му се виждаше певецът Виктор Волко. Оказа се, че не е лесна работа да получиш аудиенция при него: наложи се да действа чрез неговия продуцент, който дълго шумоля с прелистваните страници на ежедневника и всячески демонстрираше невероятната заетост на звездата на вокала: преговори, репетиции, концерти, задължителна почивка (Та това е глас! Трябва да разбирате това. Гласът изисква определен режим!), посещение при личния фониатър… В един момент на Антон му писна да се прави на интелигент и той кратко и ясно заяви, че за полицията Виктор Волко е не певец, а свидетел, когото трябва да разпитат, и то колкото по-бързо, толкова по-добре. Продуцентът тежко въздъхна и определи час и място.
— Само че много ви моля — да бъде кратко. Виктор Семьонович трябва да отиде да провери акустиката в една зала, където му предстои да пее след два дни. И се постарайте да не го вълнувате, това влияе зле на гласа.