— Е, това вече зависи… — позасмя се Антон.
При Волко пристигнаха вече двамата с Дзюба. Певецът се беше отпуснал с изпружени крака в дълбок мек фотьойл, а продуцентът, мършав нервен тип с гъсто намазана с гел щръкнала коса, сновеше из помещението като куче пазач и с целия си вид намекваше, че е готов всеки момент да захапе гърлото на всеки, който само посмее да разклати нервната система на звездата.
— Познавате ли се с Евгения Панкрашина? — започна Роман.
Предварително се бяха разбрали с Антон въпросите да задава Дзюба, а Антон да остане страничен наблюдател и да „помага“ на младия оперативен работник с погледи и жестове, като така координира и насочва хода на разговора. За това го бе помолил самият Роман: „Трябва да се уча. Гена винаги поемаше всичко и после нищо не ми обясняваше“.
Пълно спокойствие. Името Панкрашина не предизвика у певеца никакви емоции.
— За пръв път чувам това име.
— Бяхте ли на 20 ноември на приема по случай юбилея на господин Букарин?
— Да, поканиха ме да пея пред гостите. Защо, какво е станало?
— Във втората почивка сте разговаряли с една дама. Познавате ли се с нея? Коя е тя?
— С дама? — сбърчи чело Волко. — Разговарях с много хора, включително и с дами. Имаше много народ. Не разбирам какво искате от мен.
— Постарайте се да си спомните, моля: Евгения Василиевна Панкрашина, съпруга на Игор Панкрашин, известен бизнесмен и благотворител.
Волко се позамисли и отново завъртя глава.
— Не, не я познавам. Макар че е напълно възможно да съм разменил няколко думи с нея.
— Казаха ни, че сте разговаряли с нея, и то твърде оживено. Далеч не е било няколко думи, обсъждали сте нещо. Спомнете си, моля. Нисичка жена, възрастна, с черна рокля, носела и ярка огърлица на шията.
Волко започна да се дразни, това много силно му пролича, особено добре го забеляза Антон, който стоеше малко встрани и видя как се напрегнаха мускулите и набъбнаха вените на врата на певеца.
— Казах, че с много хора съм разговарял — ядосано заговори Виктор Семьонович и веднага в разговора се вклини неуморният продуцент:
— Виктор Семьонович се познава далеч не с всеки случаен събеседник — забърбори той, — пък и не всеки има достатъчно добри обноски, за да се представи, а Виктор Семьонович няма безмерна памет, та да запомня всички, които го заговарят. Представяте ли си каква е обстановката на тези приеми? Музикантите свирят, всички говорят, вдига се такъв шум, че нищо не се чува, спира те някой, здравейте, аз съм еди-кой си, ваш голям почитател, къде ще пеете следващия път, къде мога да ви чуя и така нататък. Естествено, сред такава глъчка е невъзможно човек да чуе, камо ли да запомни името. Вие какво си мислите, че Виктор Семьонович ще моли да му повторят? Мислите си, че за него е толкова важно как се казва човек, който ще му каже три дежурни комплимента и ще се отдръпне, а Виктор Семьонович няма да го види никога повече?
Волко снизходително изслуша защитната реч на своя предан продуцент, покима с глава в знак на съгласие с всяка негова дума и благоволи да продължи разговора самостоятелно.
— Напълно е възможно да съм разговарял с вашата дама, но изобщо не си я спомням.
Роман размени погледи със Сташис и получи команда да продължи.
— Може би ще си спомните поне колието й, било е много интересно…
— Не разбирам от дамски украшения, само от мъжки — недоволно проговори певецът. — Не съм обърнал внимание.
И отново погледът на Сташис сякаш казваше: направи се на тъп, започни всичко отначало.
— Не ви ли се стори тя да е разстроена или уплашена от нещо? Може би се е оглеждала нервно, търсила е някого с поглед? — попита Роман, сякаш току-що на чист руски не му бяха казали, че Виктор Семьонович не познава никаква Панкрашина и не си спомня никаква дама с черна рокля и бижу.
Както и трябваше да се очаква, в отговор оперативните работници получиха гневно избухване, съпроводено с най-нелицеприятни епитети по адрес на руската полиция, където назначават само най-тъпи хора, които не знаят руски език и на всичко отгоре са глухи.
След като се накрещя до насита, Волко изведнъж замълча и смени гнева си с неочаквана мекота.
— Впрочем знаете ли… Като ме попитахте дали не е била нервна, дали не е изглеждала уплашена… Добър въпрос. На такива мероприятия хората обикновено са оживени, весели, леко или повечко пийнали. Свикнал съм на такива места да срещам именно такива хора. И ако вашата дама се е откроявала с нещо от общата маса, щях да обърна внимание. Щях да я запомня. Така че или тя изобщо не е разговаряла с мен…