Выбрать главу

— Обаче е разговаряла — каза Роман. — Видели са я няколко души, включително съпругът на Евгения Панкрашина.

— Тогава, значи, е била като всички останали и с нищо не е привлякла вниманието ми. Но какво се е случило всъщност? Да не се е оплакала, че съм я оскърбил с нещо?

Сети се най-сетне, помисли си Антон и скри усмивката си. Нима всички звезди са такива? На първо място е собствената им персона, около която трябва да се върти целият свят.

— Разбирате ли, някой я е убил на следващия ден след приема — каза язвително. — Такава една неприятност.

Просто не можа да се сдържи да не ухапе самовлюбения певец. Продуцентът, който до този момент сновеше нервно из стаята, замря, сякаш се превърна в солен стълб, а Виктор Семьонович Волко стана землисто сив.

— Нали не мислите… — замънка продуцентът. — Как можете… Това на какво…

— Не, не — побърза да го успокои Антон, — нищо такова не си мислим. Просто имаме основания да смятаме, че по време на този прием се е случило нещо. Може би неприятен разговор или неприятна среща с някого. И се опитваме да разберем в кой момент се е случило това. Ако по време на разговора с вас Евгения Василиевна е била в добро настроение и спокойна, с нищо не е привлякла вашето внимание, значи онова, което се е случило, се е случило по-късно. Това е.

Продуцентът с видимо облекчение си пое дъх, лицето на Волко постепенно си възвръщаше нормалния цвят.

— Боже мой, какъв ужас — тихо проговори той. — Човек живее, живее и…

Не довърши, тежко се надигна от фотьойла и сега се видя, че при всички грижи, които полага за себе си, е твърде пълен за възрастта си.

— Моля да ме извините, времето ме притиска. Имате ли още въпроси?

Оперативните работници благодариха и се сбогуваха с негостоприемния вокалист. Настроението и на двамата беше от лошо по-лошо, дори Антон, който почти не познаваше Колосенцев, беше разстроен, да не говорим пък за Дзюба.

— При всяко положение, дори нещо да се е случило, това определено е било след разговора с Волко или с приятелките, защото в тези моменти Панкрашина е била в добро настроение — замислено резюмира Антон.

Те стояха на улицата, до колата на Антон, и се наслаждаваха на надникналото иззад облаците слънце. От вчерашното лошо време не бе останала и следа.

— Но съпругът на Панкрашина уверява, че тя и към къщи е пътувала в добро настроение — възрази Дзюба. — Значи на този прием изобщо не се е случило нищо особено.

— Съпругът е заинтересовано лице, може и да ни е излъгал, а ние по никакъв начин не можем да научим истината.

Роман изненадано погледна Сташис.

— Подозираш съпруга ли?

Антон неопределено сви рамене. Този случай беше един от онези, при които нищо не се връзва, всичко е някак аморфно, разпада се от всяко докосване. Уж няма кого да заподозреш, а в същото време можеш да заподозреш всекиго…

— Трябва да разпитаме шофьора на съпруга, още не сме разговаряли с него — предложи Роман. — Но всъщност никой никога не е виждал Евгения Василиевна в лошо настроение, тя е умеела да се прикрива, винаги е била спокойна, мълчалива, но не и мрачна. Така казват и шофьорът, и приятелките й.

— И децата й — добави Антон, тъй като вече бе разговарял с всички деца на Панкрашини и с членовете на техните семейства. — Добре, Рома, прав си, да вървим при шофьора на Панкрашин, да го поразпитаме за едно-друго. Кой е работил на 20 ноември?

Дзюба погледна записките си: шофьорите, обслужващи Игор Николаевич Панкрашин, работеха през ден и онзи, който е бил на волана миналия вторник, трябваше да е на работа именно днес.

С помощта на няколко телефонни разговора те научиха, че шофьорът не е в гаража, закарал е Панкрашин на делова среща някъде в района на Рубльовка: мъката си е мъка, но все пак бизнесът и работата на фонда трябва да вървят. Получиха без проблеми телефонния номер на шофьора и той отговори, че преговорите тъкмо са започнали, той ще трябва да чака тук още два-три часа, едва ли по-малко, и обясни как да го намерят. Оставаше да се надяват Рубльовското шосе да не бъде затворено заради преминаването на някой партиен или държавен шеф, така че да не губят време в абсолютно безсмислено, будещо тъпа безсилна злоба чакане в задръстване.

Късметът е дама капризна. Днес настроението й беше отвратително и то се знае, оперативните работници улучиха именно такова затваряне, заради което загубиха повече от два часа. Антон се нервираше и мърмореше, че докато стоят тук, Панкрашин ще приключи с преговорите си и ще замине за някъде. Ще се разминат и те отново ще трябва да губят време, за да се доберат до шофьора. Дзюба не реагираше на неговото мърморене, само мълчаливо гледаше през прозореца. Антон разбираше, че мислите на Роман сега са твърде далеч от работата. Разбираемо е, винаги е тежко да загубиш колега, с когото няколко години си работил рамо до рамо.