Няколко месеца след раждането на сина й, когато й секнало млякото (в рода Сотникови не признавали никакви кърмачки, ползвали услугите им само при крайна необходимост, продиктувана от здравето на родилката), младата майка започнала да излиза в обществото. Естествено, новата брошка постоянно била на корсажа на роклята й. Не минали и няколко дена и към собственика на Дома „Сотников“ Алексей Юриевич Първи се обърнали с молба да направи нещо подобно, само че с друг смисъл: подаръкът щял да бъде предназначен за рождения ден на майката на клиента. Този път Алексей Първи само свил рамене и насочил клиента към сина си: той измисли това, към него се обърнете.
Юрий Алексеевич приел поръчката с удоволствие и я изпълнил, без да щади творческата си фантазия. След първата поръчка завалели втора, трета… И Юрий Алексеевич отишъл при баща си за сериозен разговор. Търсенето на „сантиментални“ изделия се било зародило отдавна, традициите изисквали например през първата година след тежка загуба да не се носят никакви украшения освен така наречените траурни. Траурни пръстени се изработвали навсякъде и били съвършено обичайно явление. Много се търсели и украшения, символизиращи признание в любов и уверяване във вечни чувства. Но нали освен траур и влюбване в живота на човека има и други периоди и най-разнообразни събития, и най-различни чувства, които той иска да предаде и увековечи чрез бижутерийно изделие. Това била първата част на концепцията, с която младият бижутер застанал пред баща си.
Втората част пък била предложението да се преориентират към друга потребителска прослойка. Докато до този момент основни купувачи на изделията на Дома „Сотников“ били представители на аристокрацията, сега Юрий Алексеевич смятал за целесъобразно акцентът да се прехвърли към търговците и индустриалците, а също и към средната класа: нека изделията бъдат по-евтини, затова пък от тях ще могат да се продават много по-големи количества. Казано на съвременен език, Юрий Алексеевич Първи пледирал за заменяне на ексклузивното с масово производство. Но разбира се, не било точно така, защото той имал предвид да се изпълняват само индивидуални поръчки, съобразени с желанията на клиента и с всички съпътстващи обстоятелства. Само че тези клиенти да бъдат не изключително представители на богатото дворянство, а всички, които пожелаят да имат изделие „със смисъл“ и са в състояние да го платят. За да станат изделията достъпни за най-широк слой потребители, трябва предварително да се разработи пакет типови дизайни без камъни (с цел поевтиняване на стоката) за най-разнообразни случаи и тогава ще бъде достатъчно да се внасят само малки допълнения съобразно с индивидуалните изисквания на клиента и състоянието на кесията му, което ще позволи значително да се съкрати времето за изпълнението на поръчката. По този начин ще стане възможно да се повишат обемите на производството без увеличаване на числеността на работниците и на оборудването.
Алексей Юриевич Първи приел новите идеи на сина си на нож. Домът „Сотников“ работел за най-добрите домове в Москва, сред неговите клиенти била цялата московска аристокрация и постоянните клиенти просто щели да откажат да си имат работа с бижутер, който не се гнуси да изработва изделия за грубия необразован народ, към който Алексей Юриевич, кой знае защо, причислявал търговците, предприемачите и фабрикантите. „Те никога няма да разберат истинската красота на твоите изделия! — крещял патронът на бижутерийния дом. — Това е все едно да хвърляш бисера си пред свинете!“ С една дума, вдигнал се страшен скандал, след което Алексей Юриевич няколко седмици не разговарял със сина си. Но все пак икономическият нюх на Алексей Юриевич бил много силен и като се поуспокоил, взел перо и хартия и започнал да смята. По всичко проличало, че синът му все пак има известно право. Преориентирането към сантиментални изделия и изделия „със смисъл“ и максималното им поевтиняване обещавало значителни печалби. Пък и никой не отменял изработването на поръчки за истински богати клиенти! Вярно, рискът за репутацията бил огромен, но който не рискува, не печели, решил Алексей Юриевич и изпратил на сина си сдържана бележка с предложение да намине за обсъждане на „твоите съмнителни новации“.