— Там са! — извика той. — Приближават се към нас! Открихме ги! — Изтри нервно челото си с кърпата, като дишаше бурно. — Проклети пирати… — добави той и отново седна. Нямаше нищо чудно, че се развълнува така.
— Ако египетските сведения са верни, това тяло пътува в космоса около деветстотин хиляди години — продължаваше заместникът му по научните въпроси. — Успяхме да изчислим неговата сложна траектория. Изключено е да е планета на някое далечно слънце. Тялото се движи със собствена енергия!
— Със собствена енергия ли? Значи ракета? — промълви младият помощник на Немо.
— То е седем хиляди пъти по-голямо от всяка ракета, каквато днес ние можем да направим… — каза заместник-министърът. — И запалва звездите от огромно разстояние. След една година нашето Слънце ще попадне в неговия обсег на действие. След една година то може да предизвика избухването на нашата система…
— И какви са вашите заповеди? — делово попита Немо и извади бележника си, като че ли всеки ден воюваше със седем хиляди пъти по-големи космически пирати.
— Заповеди ли? Да не сте полудял?… — отново избухна министърът. — Нима можем да ви изпратим срещу нея? Все едно да изпратим мравката срещу слона…
— Ами ако мравката е хитра? И има достатъчно киселина… — усмихна се Немо.
— Вече не можем да построим за вас никакво чудо — продължи министърът.
— Ще ви дадем от последните модели военни ракети с радиоактивни оръжия, които обаче са от преди повече от сто години… — каза заместник-министърът. Младият помощник на Немо се намръщи.
— А лъкове и стрели няма ли да сложите?
Немо имаше слабост към шегите. Беше известен с това, че и при най-голяма опасност можеше да разказва вицове.
— Въпросът е сериозен, капитане — заяви министърът.
— Виждам. Тук няма да ви помогнат вече вашите пилоти-автомати. Не можете да ги изпратите толкова надалеч, защото ще се прекъсне връзката, нали? Толкова надалеч може да лети само екипаж от хора.
— Разбира се… — намуси се заместник-министърът. — И затова задачата е доброволна. Никой не бива да научи за нея, няма да плашим обществото, което едва от няколко поколения е престанало да се страхува от войни. Ще съобщим само ако вашата мисия не сполучи.
— Ако не ги обезвредим ли?
Те му обясниха, че не става дума за обезвредяване, много по-добре би било да се споразумеят, да не си създават в космоса излишни врагове, но не искат да нареждат на Немо нищо, защото им е познато както неговото мъжество, така и неговото благоразумие. Ако пиратите се отклонят от нашата слънчева система — ще спечелим.
— Може би и затова ще трябва да ви съобщим? — попита помощникът.
— Надали ще успеем — каза Немо.
— Защо?
Помощникът му едва беше минал двадесетте. Гледаха го и тримата. Министърът, Немо и заместник-министърът.
— Мило момче, нали съществува относителност? Когато след половин година се приближите към това тяло — а вие ще пътувате почти със скоростта на светлината, — на Земята ще са изминали повече от хиляда години.
— Хиляда години ли? — промълви помощникът, като си помисли, че преди хиляда години в Чехия е управлявал Пршемисъл Отакар.
— Задачата е за доброволци, приятели…
— И е голяма авантюра.
— Страхувам се, че ще бъде последната… — каза капитан Немо, стана, тракна по военному токове и поиска да обсъди подробностите на цялата експедиция.
— А какво ще кажем вкъщи? — попита помощникът.
— Да не искате да наплашите домашните си, че след две години някой ще запали нашето Слънце? Ще заминете на обикновена експедиция, а след един месец ние ще пуснем съобщение, че сте загинали. Или мислите, че за близките ви ще бъде по-добре да ви чакат, докато са живи? Вашите внуци вече няма да ви познават, след хиляда години и без това ще ви забравят.
— Ако победим пиратите… — усмихна се Немо. — Иначе всички скоро ще се видим.
— Още ли вярвате в задгробния живот? — засмя се министърът.
— Авантюристът може да се отличава с какви ли не чудатости — каза капитанът. — Ако искате да знаете, не вярвам. Обичам приключенията именно защото при тях човек залага всичко…