С тътена на дизелови двигатели се появи дългата змия от военни машини, водена от фаланга с четири лекотоварни камиона. Те удариха плетеницата от бебешки колички с поне четиридесет километра в час и я оставиха пресована под гумите си. След тях дойдоха линейките, ленд роувърите, камионите на свързочниците и още лекотоварни камиони. Всичко това мина през барикадата като шейна през прясно натрупал сняг. След себе си оставиха сълзите на децата и гледката на хлипащи жени, които преравят смачканите колички за всеки случай. Оставиха и един много доволен новинарски оператор.
Тръгнаха по главния път през хълмовете, покрай язовира, докато скоростта им постепенно се забави от серпентината на черния асфалт, който се виеше нагоре през иглолистните гори. Въздухът стана осезаемо по-студен, шофьорите помирисваха боровата смола дори в кабините, докато връщаха предавки. Не срещнаха опозиция. Петдесет и трима общо, водени от подполковник Руфъс Сейнт Обин, включително войскова част, четирима свързочници, специален отряд диверсанти и медици. За всеки случай.
След два часа бяха там. Свиха от главния път под погледа на огромните радарни чинии, които стърчаха на върха на планината, и се спуснаха по тесния път, ограден от високи като мачти на кораби борови стъбла. В началото на пътя оставиха двама души и ролка бодлива тел, което беше повече от достатъчно, за да се затвори тясната отбивка. В долната част, където пътят се вливаше в магистралата, направиха същото. А помежду, по килима от борови иглички, но отвъд полето на видимост от страна на зеления ламаринен покрив на резиденцията, останалите войници се разпръснаха, за да огледат терена и да подсигурят комуникациите си.
В рамките на четири часа бяха готови.
Същата вечер Мейкпийс с Мария до себе си провеждаше митинг на юг от Стоук-он-Трент, един от центровете на керамичната индустрия. Бяха минали пет дни от старта на Дългия поход и сега той беше навлязъл в решаващата фаза. Вече не беше новост, нямаше ги зяпачите, нямаше ги и навлеците, особено онези, които идваха, за да пречат. Нямаше я тълпата от онзи тип хора, които се събират, за да гледат дали някой, застанал на ръба, ще скочи. В случая на Мейкпийс той беше скочил и те се интересуваха само кога ще се размаже. Но той ги беше разочаровал. Беше тупнал и отскочил.
Повечето, които продължаваха да вървят с Мейкпийс, вече имаха същите цели на протест. Само една шепа от тях го следваха от началото, но много хора идваха да повървят с него един ден, по-често за час или за километър, тикащи бебешки колички, носещи плакати, като с радост приемаха почерпката от подвижните щандове за кебап и местните гръцки магазини. Но ден след ден бройката им видимо намаляваше. Усилията на всички, които разнасяха брошури в градовете напред, бяха неуморни, решимостта им нескончаема, но все пак имаше граници за медийното внимание към един безкраен, монотонен марш и промоционалният тласък по телевизията беше започнал да отслабва. До този ден.
В модерната война най-голямата пречка за успеха често се оказва не дулото на оръжието на противника, а обективът на камерата. Кадрите с жените, стиснали бебета в ръцете си, които британската армия покосява с водни струи като огнехвъргачки, не слизаха от обедните новини. Това беше отличен екшън, който озадачи и разстрои много от зрителите; големите приключения в далечни земи, които влизаха в графата национални победи, трябваше да бъдат срещу мургави, къдрави мъже в бронирани превозни средства, а не срещу беззащитни деца. Военните машини минаваха през детските колички като вълци през сибирски селца, оставяйки разруха, сълзи и много гняв след себе си.
И така, до петък вечерта Мейкпийс намери много нови последователи на каузата си. Кипърски гърци, които се събираха в много по-голям брой и много по-решителни от преди. Тези, които вярваха в европейския политически идеал и бяха обидени от Болингброук. Имаше и много пацифисти, размахващи плакати с „Мейк пийс“, заедно с онези, които не се смятаха за политически обвързани, но чието чувство за умереност и приличие също бе подразнено от кадрите в новините. Имаше плакати, речи, бебета в ръцете, импровизиран концерт с фолклорни песни и спектакъл с кипърски танци, които носеха усещане за подновен заряд в каузата на Дългия поход.