По здрач в парка те запяха, хванати за ръце, и споделиха момента; запалиха хиляда трептящи свещи, чиято светлина превърна парка в диамантено поле, скъпоценни камъни на надеждата, които озаряваха лицата и душите им. Пред тях на импровизирана сцена под клоните на стар английски дъб Мейкпийс се обърна към последователите си и без да го осъзнава напълно, към цялата нация.
— Ние тръгнахме, както е тръгнал и един конвой на едно място, далечно като разстояние, но толкова близо до сърцата ми днес, наречено Кипър. Но нашите намерения няма как да бъдат по-различни. Докато те заплашват с война, ние говорим за мир. Докато те искат да разкарат от пътя си жени с бебета в ръце, ние отваряме ръцете си за всички. Докато те вярват, че отговорът се крие във военната сила, ние вярваме, че отговорът се крие в нашите съюзени сили за мирни цели. И ако те се водят по свирката на Франсис Ъркарт, ние казваме „Не!“. Не днес, не утре и никога повече!
И много от хората, които гледаха по телевизията или слушаха думите му по радиото, се зарекоха да се присъединят към него.
Пасолидес гледаше събитията на телевизионния екран и се чувстваше по-изоставен от всякога. Душата му кипеше при гледката на жени и деца под ударите на британските копелета. Точно както го помнеше по негово време. Мъглите на миналото се сгъстяваха от героични приказки, докато изцяло покриваха истината. Спомените и емоциите играят лоши шеги на възрастните хора.
Той седеше сам в празния си и потрошен ресторант, пистолетът „Уебли“ беше пред него, в случай че хулиганите се върнат, и гледаше Мейкпийс. За много кипърци този англичанин се превръщаше в герой, но Пасолидес не споделяше тази гледна точка. Този мъж беше отвел единствената му дъщеря. И тялом, и духом я беше отнел от него. Не беше попитал, както се прави при гърците, просто я беше взел. Както англичаните винаги идваха и взимаха. А и кой, по дяволите, беше този англичанин, че да слага мантията на честта, която се полагаше на Йоргос и Еврипид и на стотици други. Мантия, която можеше да бъде и на Евангелос, ако зла съдба не беше решила друго.
Затова той пиеше и плюеше всеки път, когато се спомене името на Мейкпийс, без това да му пречи да мрази Франсис Ъркарт още повече.
И тогава ги чу отвън, дращещи по шперплата, сложен временно да покрие прозорците. Ритаха останалите стъкла и се хилеха. Бяха се върнали! С рев старецът се хвърли към вратата, дръпна я рязко и изскочи на улицата. Там откри не мъже с ковашки чукове, а три момчета, очевидно пияни, които пръскаха графити.
— Ще ви убия за това — закани се той, пристъпвайки към тях.
— Така ли? Къде ти е армията, дъртак схлупен?
Тримата се обърнаха към него, обзети от бирена смелост.
— Един на трима. Не е лошо — предизвика го единият.
— Тъпите кипроси нямат място тук и без това. Това да не е вашата държава — добави друг.
Те щяха да му се нахвърлят, ако в слабата светлина на уличната лампа не бяха видели револвера и шантавия му поглед. Не си направиха труда да изчакат да видят дали оръжието или лудостта на собственика са истински.
Глава тридесет и осма
Политиката е много по-честна от любовта.
В политиката очакваш предателство.
В задния двор на „Даунинг стрийт“, където стената на градината отива към Хаус Гардс Парейд, има един малък Г-образен път, отстрани на който има една голяма кутия. В тази кутия минават много кабели на „Бритиш Телеком“, а в стената има дупка, през която може да мине свързочен кабел директно към „Даунинг стрийт“. Когато бъде свързан — а това отнема по-малко от няколко часа, — може да се получава телевизионен сигнал от всяка точка на земното кълбо.
От военните действия стават много добри кадри. След това, което направи Си Ен Ен с войната в Персийския залив, всички министерства на отбраната по света решиха, че го искат и за своите войни, макар и не толкова публично. След като пристигнаха в планините, свързочниците на Сейнт Обин разтовариха големите метални кутии от камионите, отвориха контролната техника, нагласиха две камери с дистанционно управление от двете страни на резиденцията, сглобиха двуметровата сателитна чиния и с помощта на компас прихванаха сателита на „Ютел“ в геостационарна орбита над Екватора. Оттам тестовият сигнал бе излъчен към „Телепорт“ на лондонските докове, откъдето бе препратен към кулата на „Бритиш Телеком“ срещу таверната на „Мейпъл стрийт“ и оттам в двата монитора в залата на кабинета.