Елпида се усмихна, лицето ѝ беше като изваяно от мрамор, и после го ритна право в чатала.
Чак когато успя да си поеме дъх и вече не се гърчеше в агония, той започна да сипе заплахи. Как щеше да прави с нея каквото си поиска, независимо какво казваше брат му, и какво щеше да направи с нейната влажна и топла плът. Изправи се с мъка на крака, все още превит на две, с една ръка се стискаше, а с другата замахна и я удари през лицето. Пръстенът му остави виненочервена следа по бузата ѝ; той се озъби и се наведе към нея, очаквайки сълзите на смирение. Баща ѝ извика изплашен.
В очите ѝ имаше сълзи, но Елпида отново се усмихна и го заплю в лицето.
Димитри беше замахнал да я удари още веднъж, когато някой го хвана за яката и го плесна зад главата. Той се просна напред изненадан и когато се обърна, видя фигурата на брат си над него с вдигната заплашително ръка.
— Глупак! — изсъска през зъби Теофилос. — Няма ли как поне за малко мозъкът ти да се качи над колана?
Димитри понечи да изръмжи нещо от своя страна, Теофилос вдигна ръка да го удари, но и двамата замръзнаха и забравиха кавгата си на мига. Защото в далечината се чуваше тътенът на хеликоптерите, сякаш хиляди гръмотевици идваха към тях.
Глава четиридесета
Съвестта е като камък. Винаги дебне да те препъне.
Двата хеликоптера минаха на стотина метра над плетеницата от туристически магазини и евтини ресторанти под върха на планината и се спуснаха надолу през клисурата с древните иглолистни гори. Дори от тази височина усещаха горещия казан да бълбука под тях, пилотите едва удържаха машините, когато поривите от свръхнагрят въздух блъскаха долната част на корпуса. Огънят се беше разнесъл и изсмукваше планинския въздух, завихряше го и го превръщаше в безброй вихрушки и течения, които се разпространяваха във всякакви посоки, и огънят ги следваше. Изкачваше се по склона. И пълзеше към резиденцията.
„Три-Нула-Алфа“ първи трябваше да пусне товара си, пилотът следваше инструкциите на войника в задната част на хеликоптера. Дори навеждайки се навън от корпуса, в прегръдките на коланите, с които беше вързан, на него му беше трудно да прецени къде ще падне водата; отгоре се виждаше само гневният въртоп от черен дим над пламъците. Първият курс щеше да бъде само проба, стрелба на сляпо, за да може да се потисне димната завеса и да се постигне по-голяма видимост.
„Алфа“ задържа на едно място, за да фиксира координатите си, преди да се устреми решително напред, пресичайки фронта на пожара. Движеха се с четиридесет възела49, пилотът хвърляше угрижени погледи към уредите, защото беше принуден да използва максимална мощност, за да се справи с лошата комбинация от надморска височина, горещи течения и тежък товар, която превръщаше управлението в кошмар. Можеше да прецака трансмисията, ако не внимаваше. Не помагаше и това, че на практика се движеше на сляпо, отпред се виждаше съвсем малко над спуснатия нос на хеликоптера, но и то изчезваше в кълба дим. Той беше в ръцете на Господ и на войника отзад, който — и той го беше видял с очите си — беше изпил един допълнителен „Гинес“ миналата вечер.
Войникът беше вързан здраво за релсата вътре, а единият му крак беше кацнал на колесника отвън, за да спечели още няколко сантиметра и да види по-добре.
— Дръж. Дръж. Ляво десет. Боже, колко е горещо. Дръж.
Хеликоптерът беше в неговите ръце, пилотът следваше командите му, докато се опитваше да намери правилното място, където да пуснат товара. Порив на вятъра люшна дима под тях и отвори една пролука, през която му се стори, че вижда къде е огънят. Нямаше да има по-добър случай. Той дръпна въжето, с което освободи механизма за изкуствен дъжд. Отървалият се от тежестта си „Уесекс“ подскочи напред, докато половин тон вода се разливаше върху двеста квадратни метра от гората. Но вече хиляди бяха в пламъци.
Първият хеликоптер вече се връщаше към развъдника за пъстърва, когато „Три-Нула-Браво“ маневрираше на позиция. Може би този войник в задната част, който даваше инструкции, не се справяше толкова добре, защото изглеждаше, че той покри същото парче от гората като „Алфа“. Един празен ход, но от земята действията им изглеждаха зашеметяващо. За кратък момент водните завеси създадоха две огромни пъстри дъги в небето, преди плащаницата на дима и новообразувалата се пара отново да покрият слънцето. Надежда, горещина, мрак и още пламъци отмерваха времето, докато презаредилите хеликоптери се върнаха да подновят щурма.