Човекът при предната врата беше ключът, който, веднъж завъртян, щеше да отключи пътя към стълбището и всекидневната. Но не можеха да си позволят изстрели. Трябваше да мине без шумове, които можеха да накарат ключалката да заяде.
Тежката дъбова врата на трапезарията се отвори тихо. Дарвин се усмихна мрачно. Студентът по богословие, превърнал се в борец за освобождение, явно беше прекарал повече време в изучаване на теорията и недостатъчно в практиката. Докато дърпаше от цигарата си, картечният пистолет лежеше спокойно на стола, на поне една крачка от него — крачка, която не му беше писано да направи. Преди да успее да се обърне, един сержант беше опрял щик в ребрата му, а другата му ръка покриваше устата. Постовият замръзна, очите му се изпълниха със страх, върхът на щика вече беше опрян в гушата му и поряза кожата му, когато той преглътна. После падна на колене сякаш се молеше. Един по-малко.
В сърцето си Дарвин знаеше, че атаката на всекидневната няма как да бъде проста. Разположението на заложниците беше от решаващо значение; ако всички те бяха на известно разстояние от похитителите, само тогава можеше да се рискува с престрелка. Той надникна през открехнатата врата и изруга. Един от пазачите беше седнал точно до заложниците, обърнал лице към прозореца, където на фона на ярката светлина се виждаха още двама, застанали рамо до рамо и надничащи навън. Трябваше да са трима.
От заложниците мъжете бяха вързани в редица, също с лице към прозорците, но младата жена беше зад тях и гледаше към вратата. Едната ѝ буза беше зачервена и две от копчетата на изцапаната ѝ блуза липсваха. Но в очите ѝ имаше ярък пламък, който избухна, когато видя покритото със сажди лице на Дарвин. Той повдигна пръст към устните си; тя затвори очи и успя да се усмихне леко.
Гумените подметки на ботушите не издаваха звук по килима. Седналият пазач беше повален от удар с приклад и издаде само тих стон, докато се свличаше на пода. Все още нямаше реакция от двамата на прозореца, толкова поглъщащ беше шумът отвън. Двама от войниците застанаха като жива преграда между пазачите и заложниците, други двама се приближиха към двойката на прозореца. Дула в гърбовете. Пазачите подскочиха уплашени. Единият прие съдбата си с вдигнати ръце и пуснато оръжие, но другият се завъртя решително, с изпълнени с омраза очи, ръката му посегна към късата цев на автоматичната пушка. Всичко, което получи, беше приклад в лицето, удар, който счупи носа му и лицето му се покри с кръв. Той падна на пода, ръмжейки.
Кратката проверка на заложниците увери Дарвин, че всички са живи, въпреки че Мартин, който беше в плен от почти две седмици, изглеждаше изтощен. Всякакъв опит да разбере от тях точното местонахождение на епископа и другите похитители беше обречен на неуспех; нито те знаеха, нито звукът позволяваше да се чуят.
Точно докато разпитваше върховния комисар, вниманието на Дарвин бе привлечено от стреснатото изражение, което изведнъж се появи по лицето на един от войниците му. Той се обърна и видя как освободената жена взе един от многото пистолети, оставени на земята, и застана пред поваления пазач с разбития нос. Тя го ритна, за да привлече вниманието му. Той спря да стене, погледна към нея, видя нещо в погледа ѝ и протегна умоляваща, окървавена ръка.
Елпида го остави да пълзи, докато видя страхът да опъва лицето му като струна на пиано. После стреля и пръсна капачката на коляното на Димитри в каша от кожа и парчета кост.
— Следващия път, копеле, ще лазиш пред мен.
Тялото на Димитри започна да се гърчи, той отчаяно се опитваше да се хване за разбития си крак, докато всяко движение изпращаше хиляда волта агония през тялото му. Той крещеше с цяло гърло.
Все едно подаваше освежаваща напитка по време на коктейл в горещ следобед в градината на президентския дворец, Елпида даде пистолета на Дарвин и отиде да се погрижи за баща си.
На капитана му призля. Беше изгубил контрол над ситуацията, игровият план щеше да се развие по-бързо от очакваното. Изглеждаше почти сигурно, че изстрелът и виковете на Димитри ще бъдат чути от оставащите вражески единици в къщата. Беше освободил заложниците, но работата още не беше свършена. И останалото трябваше да го свърши сам.