— И може би един-два медала? — добави закачливо Елпида.
— За мен беше чест, сър. Мис.
Капитанът козирува официално, но президентът бе обзет от твърде много емоции за военния етикет. Той прегърна с две ръце своя спасител, както един балканец казва довиждане на любим брат, целувайки го и по двете бузи.
— Да се пазите, сър — промърмори изчервилият се Дарвин.
— Не се безпокойте, скъпи ми капитан Дарвин. Най-лошото мина. След това, което вие вече постигнахте, следващото ще бъде по-лесно.
Настроението не беше много неделно. Три хиляди човека маршируваха с него и още над десет хиляди бяха обещали да са там, когато стигнат центъра на Бирмингам. Мейкпийс можеше да бъде много доволен, но цял ден скинарите минаваха с коли покрай редиците им, надуваха клаксони и тромби, размахваха флагове, показваха се от прозорците със свити юмруци, плюеха, дразнеха, предизвикваха и предупреждаваха за още проблеми. Някои от поддръжниците се бяха опитали да се намесят и да ги усмирят, но до средата на утрото, когато стигнаха Уолсол51, празните бирени кутийки и всякакви други боклуци вече започваха да летят по тях. Една танцьорка вече беше съборена на земята, а няколко млади семейства бяха решили да се откажат от марша.
Мейкпийс няколко пъти се беше обръщал към полицията с молба да предприемат някакви мерки, но тяхната бройка беше напълно недостатъчна, за да се справи с подстрекателите. Затова той изпита облекчение, когато в далечината видя скупчени полицейски коли, с оранжево-белите им светлини, обградени от множество полицаи, които изглеждаха готови за работа. Един от тях крачеше отривисто към него.
— Главен инспектор Хардинг, сър.
Офицерът се представи с козируване. Мейкпийс му даде да разбере, че не възнамерява да спира, нито дори да забавя ход, и се наложи полицаят да изприпка до него.
— Добре дошъл, г-н главен инспектор, много се радвам да ви видя — Мейкпийс стисна ръката му. — Тези младежи се оказват истинска досада, нарочно се опитват да провокират конфликт.
— Много се страхувам, че сте прав, сър. Нашата информация е, че се готви контрапротест, с цел да влезе в пряка конфронтация с вашия в центъра на града. Стотици скинари, националисти, неонацисти, всякакви червеи. Тези, които сте видели досега, са само загрявка. Мирише на насилие. Големи сблъсъци.
Мина една кола с надут клаксон, отдалечаваща се от полицейските. Един татуиран задник се показа от прозореца.
— Разпръснете ги с водни струи — извика Мейкпийс. — Това е протест за мир, тук има много семейства, няма оправдание за безредици. Какво смятате да направите?
— Не е лесно, г-н Мейкпийс.
— Недейте само да кършите пръсти, трябва да направите нещо.
— Инструкциите ми са да го спра, сър.
— Отлично.
— Не мисля, че ме разбирате. Инструкциите ми са да спра всичко. Протеста на скинарите. И вашия поход.
— Сигурно се шегувате — Мейкпийс се закова на място.
Целият се зачерви, направи знак на тези зад него да продължат. Хората се разделиха на два потока покрай тях.
Полицаят настоя.
— Ако двата протеста се срещнат, това ще доведе до насилие и нарушаване на мира.
— Тогава спрете техния протест. Моят е мирен.
— За добро или лошо — понякога сам се чудя, сър — живеем в демокрация. Може да са измет, но и те са гласоподаватели и имат равни права да изразяват мнението си.
— Да си показват немитите задници през прозорците на колите, това ли значи да изразяват мнението си? За какво е техният протест?
— Имат право на политически възгледи, сър.
— Това е болна шега, г-н Хардинг. Просто ги разкарайте от улиците, за бога.
— Ако спра едното шествие, трябва да спра и другото.
Мейкпийс започваше да се изнервя от упорития софизъм на този човек. Тръгна отново и закрачи бързо в редиците на поддръжниците си, но сега се оказа придружен и от четирима униформени, които тръгнаха след началника си.
— Това си е чисто изнудване, инспекторе.
— Това е пазене на мира.
— Аз съм този, който се опитва да опази мира. Нали затова се кандидатирам за парламента.
— А като организирате шествие с такива размери, което само по себе си поставя под заплаха обществения ред? Имате анархисти, екстремисти природозащитници, които се наричат „воини на планетата“. Имате такива, които незаконно освобождават диви животни, имате антинацистка лига, имате…
— Огромното мнозинство от хората са обикновени миролюбиви семейства. Не мога да контролирам всеки, който реши да се присъедини.
— Именно.
— Справедливостта не може да е толкова сляпа. Това е нагласена работа, нали, инспекторе?