Но Хардинг нямаше желание повече да обсъжда въпроса, не и докато плуваше в море от поддръжниците на Мейкпийс. Мозъкът му превключи на криминалния кодекс.
— Сър, според секция 12 от Закона за обществения ред от 1986 г., имам основания да смятам, че тази публична проява може да причини сериозни обществени безредици, сериозни имуществени вреди или сериозно нарушаване на начина на живот в общността и поради тази причина с правото, дадено ми от този закон, ви нареждам да спрете тази обществена проява и да разпръснете участниците.
— Никакъв шанс.
Офицерът подтичваше на пръстите на добре излъсканите си обувки и вече беше доста изнервен.
— Г-н Мейкпийс, трябва да ви предупредя, че отказът да се съобразите със законно нареждане от страна на полицейски служител представлява сериозно провинение и подлежите на следствие.
— Разкарай се, глупак такъв!
Пътят от Тродос се оплиташе и се завързваше като детска панделка, правейки преминаването на конвоя бавно, накъсано и некомфортно. Големите камиони не бяха проектирани за взимане на остри завои с висока скорост. Въздухът над асфалта вреше, изплюваше малки водовъртежи от прах, които дразнеха очите и езика. От дясната им страна старата мина за азбест ги гледаше със сивото си оцъклено око, сякаш беше паднала от далечната страна на луната, прашен пейзаж, унищожен от кирката и булдозерите. Сейнт Обин облиза пресъхналите си устни с неприязън.
От другата страна на пътя имаше малък каменен паметник, който напомняше за едни по-спокойни времена. Корито за водопой, в което тихо течеше хладната вода на един от изворите наблизо. Сейнт Обин прочете надписа: „Издигнат в чест на построяването на пътя Никозия — Тродос — VRI 1900“. Victoria Regina Imperatrix. Сто години бяха минали и британците все още оправяха бакиите на тези хора. А може би все още им се месеха. Той не обърна внимание на избелелите гръцки графити отгоре.
На следващия завой срещнаха първия сериозен проблем — телевизионен екип на Би Би Си, авангардът на това, което Сейнт Обин знаеше, че ще се окаже огромна медийна инвазия. Те махаха с ръце и искаха помощ. Стояха пред отворения преден капак на колата, който — съдейки по съскащите облаци пара — говореше за прибързан избор с наема на кола и безумно нетърпелив редактор. Сейнт Обин погледна на другата страна и ги подмина.
Пътят продължаваше да обгръща склона на планината, да се къдри, да се спуска и да изчезва зад следващия завой в боровите гори отпред. Тогава Сейнт Обин видя просеката, изсечена от човешка ръка долина в скалата, страшен белег, чиито стръмни страни и незаздравели склонове сякаш плачеха от болка със спомена за експлозивите и багерите, които са отворили тази огромна рана в склона на планината, а после некадърно са я обгорили с горещ асфалт. Сипеите се спускаха като сълзи от двете страни.
Мястото беше негостоприемно, клаустрофобично, нямаше дървета, никаква растителност не искаше да расте там, не беше място, където искаха да се мотаят. И тогава някой глупак наби спирачки.
Мейкпийс имаше ирландски корени по майчина линия, които явно излизаха на повърхността в моменти на възмущение и неправда, като блокираха преценката му и го караха отчаяно да търси физически отдушник на гнева си. Както когато пресече от другата страна на Камарата на общините. И той самият не беше сигурен докъде се простираха принципите му и откъде започваше чисто и просто келтската му страст, но така беше скроен — така или иначе какъв е смисълът от принципите, ако няма страст. Сега някакъв смешен полицай със звездички на яката му се пречкаше и му казваше, че не прави разлика между него и нациста, който си показваше задника през прозореца. Глупости! Когато главният инспектор се приближи към него, Мейкпийс вдигна ръце, за да го избута. Или щеше да го удари?
Мария бързо го усмири, хвана го, преди някой от полицаите да го направи.
— Не им давай друга причина, освен политическа — каза му тя.
Когато Мейкпийс спря да върви, и тези след него започнаха да забавят ход, несигурни какво се случва. Те започнаха да се скупчват около Мейкпийс и полицаите. Хардинг опита с помирителна усмивка.
— Моля ви, г-н Мейкпийс, това на никого не му е по-неприятно, отколкото на мен. Искаме да го направим максимално лесно за вас, дори сме подготвили място на около километър надолу по пътя, едно спортно игрище, където нямаме нищо против да отидете с хората си. Но с тази заплаха за насилие, която тегне над общината, няма как да ви пуснем в центъра на Бирмингам.
Мейкпийс мигаше на парцали, опитвайки се да разсее мъглите на гнева и да проясни мислите си. Мария първа се осъзна.