Мария беше до него и жестикулираше към маршируващите да продължават, докато Мейкпийс отказваше да се помръдне. Беше скръстил ръце и упорито не обръщаше внимание на командите на Хардинг, отказвайки да го извади от трудната ситуация. Но след момент всичко беше готово, бамбукът на микрофона се спусна над тях, червеното око на видеокамерата светна.
Бавно, сякаш в молитва, той стисна ръце и ги отдалечи от тялото си. Още веднъж му бе заповядано да се подчини, още веднъж той отказа и поклати глава. Продължаваше да държи ръцете си вдигнати, беше затворил очи. Те грабнаха ръката му, той се освободи. Но не бягаше. С неохота главният инспектор даде заповедта и белезниците щракнаха около китките му.
Когато очите му се отвориха, те блестяха. Мейкпийс вдигна закопчаните си ръце високо като триумфиращ воин по средата на битка, разтърси ги, за да се видят ясно.
— Оковите на един англичанин! — възкликна той.
Мария също протегна ръце. След нея още един и още един. Навсякъде наоколо имаше хора, които искаха, почти молеха да бъдат арестувани. Обърканите полицаи погледнаха към началника си за инструкции. По дяволите, нямаше намерение да превръща това в клане на невинни хора. Мейкпийс щеше да бъде достатъчен. Той подръпна нервно ръкавите си и поклати глава.
Тогава и чак тогава Мейкпийс се остави да бъде отведен.
А останалите хора продължиха похода. И всеки път, когато ги приближеше полицай, те протягаха ръце пред тях — свещеници, майки с бебета на ръце, деца, дори хора в инвалидни колички. И всеки път полицаят се обръщаше на другата страна.
Редакторите на телевизионните новини бяха изправени пред два проблема тази вечер.
Първият беше как, за бога, да покажат политически баланс в програмата си, как да се уверят, че по време на изборната кампания ще отделят сходно ефирно време на всички страни, за да се избегнат обвиненията в пристрастие. В крайна сметка повечето си казаха майната му на Кларънс, който прегръща бабички на крайморската алея в Скегнес. В ръцете си държаха апетитната комбинация от вълнуващи събития и силни кадри — това се казваше телевизия. Избраха да заложат на това.
Вторият беше по-труден — да решат коя от двете теми трябва да бъде топ новина. Някои избраха Мейкпийс, повечето започнаха с полковник Сейнт Обин.
„Двойна доза!“, както го нарече в. „Мирър“ на следващата сутрин. Килия, клопка и купон за редакторите.
Мортима погледна Ъркарт угрижено. Той разпозна погледа ѝ.
— Не знам, Мортима, не знам как ще свърши всичко това. Вече не го контролираме ние. Глупаците се разбудиха и нашите съдби са в ръцете и гласовете на безумната тълпа.
— Сейнт Обин. Мейкпийс. Тези репортажи помагат ли, или пречат?
— Кой може да каже? Знам само, че това са противоположни ветрове и че някои лодки ще бъдат потопени, преди халите да утихнат.
Глава четиридесет и трета
Никога не показвай слабост, никога. Единствената причина да присвия коляно е, за да ударя под кръста.
Сержантът не беше кой знае колко впечатлен. Пакетче носни кърпички, полупразна тубичка мехлем за пришки, две химикалки — една обикновена и една писалка „Паркър“, гребенче, часовник, кламер, мобилен телефон и три плика, съдържащи писма на подкрепа, които няколко човека му връчиха по време на похода тази сутрин. Само това можа да извади от джобовете на Мейкпийс като лични вещи. Нямаше пари в брой, нямаше кредитни карти, нямаше други видими средства за препитание.
— Мога да ви арестувам и за скитничество — подхвърли сержантът.
— Тръгнал бях на политически поход, не на пазар — отвърна сухо Мейкпийс.
Сержантът привърши попълването на списъка с личните данни, зачуди се, като стигна до месторабота.
— Тъй като парламентът е разпуснат, технически вече не се водя народен представител — обясни Мейкпийс. — Значи съм безработен.
Сержантът подсмръкна, захапа края на химикалката и написа „изборен кандидат“. После започна да рецитира по кодекс.
— Обвинен сте в провиненията, описани по-долу. Не сте длъжен да казвате нищо, освен ако не желаете…
— Повярвайте ми, сержант, желая. Нямам никакво намерение да си мълча.
— Което във вашия случай е проблем. Доколкото разбирам, г-н Мейкпийс, заявили сте намерението си веднага щом бъдете освободен, да продължите с този ваш поход, който е самата причина да бъдете арестуван.
— Точно така.