— Ще се изненадате колко бързо могат да бягат журналистите.
— Ами ученичките?
— Сълзотворен газ. Разпръснете ги — Ъркарт ръкомахаше сякаш вече сам вършеше тази работа.
— Децата не могат да надбягат тежките камиони.
— Противоречите ли ми, маршал Рей?
— Съобщавам факт.
— Достатъчно с възраженията. Да изберем простия път.
— Простоватият път.
Задъханият им разговор изведнъж спря пресечен.
— Правилно ли чух, маршал Рей?
— Това не е игра, г-н министър-председател. Става дума за човешки живот.
— Става дума за бъдещето на една цяла държава.
— Простете ми, г-н министър-председател, ако на мен ми е по-трудно да поставя еквивалент между моите лични интереси и тези на нацията.
— Дали засичам дори от толкова голямо разстояние мирис на неподчинение?
— Може и така да се каже.
— Рей, давам ви директна заповед. Извадете този конвой оттам.
Имаше кратка пауза, сякаш дигитализираната сателитна система се запъваше да декодира думите. Но когато думите дойдоха, те проехтяха в залата на кабинета със страхотна яснота.
— Не, сър.
— Колко други хора бяха арестувани за участието си в мирния поход в неделя, главен инспектор Хардинг?
— Николко, сър.
— А защо аз бях арестуван?
— Защото смятахме, че вие сте организаторът на похода, г-н Мейкпийс.
— Прав сте били, инспекторе. Аз бях. Обвиняемият признава това. Аз бях, съм и ще бъда организаторът на този поход.
От аудиторията една пълна леличка с яркочервени бузи и висок кок на косата щеше да започне да аплодира, но Мария хвана ръката ѝ и направи знак за тишина. Председателят на журито си записа нещо.
— А другият протест, инспекторе, скинарите. Парадът на пъпките, заради който имахте толкова притеснения за публичния ред. Колко от тях бяха арестувани?
Въпреки че полицаят знаеше отговора, той погледна тефтерчето си. Това му придаваше авторитет и му даваше време за мислене.
— Петнадесет, сър.
Председателят си записа пак. Явно това беше сериозно нарушение на обществения ред.
— За какви провинения, инспекторе?
— Провинения, сър?
— Да. Обикновено не арестувате ли някого под претекста, че е извършил някакво провинение?
Сред аудиторията се разнесе смях и председателят се намръщи, докато смехът спря. Хардинг отново погледна тефтера си.
— Най-различни: пиянство, нарушаване на реда, четирима за притежание на наркотици и един за неприлично поведение.
— Явно е била доста проблемна група. Нищо чудно, че сте били разтревожени.
Полицаят не отговори; Мейкпийс беше твърде любезен и на него това никак не му харесваше.
— Разбирам, че полуфиналът на футболната купа се е играл наскоро в Бирмингам. Можете ли да си спомните колко човека са били арестувани тогава?
— Не и по памет, не, сър.
— Аз ще ви кажа — Мейкпийс погледна изрезка от новинарска статия. — Осемдесет и трима. В този ден на смяна е имало няколкостотин полицаи, защото сте знаели, че може да има проблеми.
— Винаги има на важните мачове.
— Тогава защо не отменихте мача? Защо не им наредихте да прекратят? Както с моя поход.
— Не е същото, нали?
— Не, инспекторе. Изобщо не е същото. Нито концертът миналия уикенд в Националния изложбен център. Там сте арестували над сто човека. Значи нарушаването на реда, възникнало от тези, които се опитваха да спрат моя поход, всъщност е слаба работа. Слаба бира, както бихте казали тук.
Хардинг не каза нищо.
— Е, аз мога да го кажа. Но вие сигурно няма как да коментирате.
Дори съдията пусна една малка усмивка.
— Тогава нека се върна на въпросите, които можете да коментирате, инспекторе. Всъщност въпроси, които трябва да коментирате. Тези скинари, неонацисти, хулигани, както искате ги наречете, са били арестувани за алкохол, наркотици, неприлично поведение, нали така казвате?
Хардинг кимна.
— А не за провинения по закона за обществения ред?
— Не разбирам къде е връзката…
— Връзката, инспекторе, е много проста. Можете ли да потвърдите, че аз съм единственият арестуван заради протеста? Всички други са били арестувани за провинения, които изискват вашата намеса, независимо дали има протест, дали сме се събрали да плетем шалове, или да правим челни стойки?
Хардинг беше на път да кимне потвърдително, но главата отказваше да се помръдне.
— Хайде, инспекторе. Няма да го изстисквам от вас като паста за зъби? Вярно ли е, или не е вярно, че от няколко хиляди присъстващи в неделя аз бях единственият, когото арестувахте заради похода?