— Технически е вярно, сър.
— Отлично. Значи потвърдихме, че походът ми е бил напълно мирен, че дори действията на скинарите не са били нещо необичайно за бирмингамската полиция и че аз бях единственият, когото решихте да… — той спря за малко драматичен акцент — арестувате като заплаха за обществения ред.
Той се усмихна на Хардинг, за да му покаже, че няма лоши чувства.
— Чий обществен ред, инспекторе?
— Моля?
— Чий обществен ред? Някой очевидно е преценил, че моите действия, ако продължат, представляват заплаха. Но това е било преценка, а не факт. Това ваша преценка ли беше? По собствена инициатива ли ме арестувахте?
— Разбира се, че не, сър. Чак след внимателно обсъждане…
— Обсъждане с кого? Кой беше? Кой ви даде заповед?
Хардинг знаеше, че може да дойде този въпрос, трябваше да покажат, че действията на полицията не са били прибързани, а обмислени и минали по веригата, както трябва. Но въпреки това кокалчетата на пръстите му бяха започнали да побеляват, стиснали ръбовете на свидетелската катедра.
— Действах по заповед на началника на полицията.
— Чудя се той откъде е получил заповедите си?
— Какво имате предвид?
Мейкпийс погледна към аудиторията, за да срещне погледа на Мария. Той се усмихна. Тя кимна, разбирайки както винаги. Щеше да използва информацията на Клер; какво можеше да загуби?
— Можете ли да ми кажете дали в някакъв момент преди ареста офисът на началника е бил в контакт с „Даунинг стрийт“?
— Не разбирам въпроса.
— Въпросът не е сложен, инспекторе. Явно имате много, много малка законова база, на която да ме арестувате. Следователно, е по-вероятно да става дума за политическа инициатива. Някой налагаше ли политически натиск?
— Това е чиста спекулация.
— Както и вашето мнение, че моят поход ще доведе до проблеми с реда. Чиста спекулация.
— Но мнение, което ми дава правото по закон да ви дам нареждания, а на вас задължението да спазите тези нареждания.
— Това нямаше да мине в Нюрнберг, нали, инспекторе? — пошегува се Мейкпийс. — Хайде, имаше ли политически натиск?
— Разбира се, че не.
— Можете да потвърдите, че не е имало предварителен контакт между офиса на началника на полицията и който и да било политически офис?
— Аз… не знам — Хардинг искрено протестираше и започваше да се шашардисва.
Този кръстосан огън между министър-председателя, неговия началник и бившия министър на външните работи му идваше твърде много за неговите двадесет и три години опит. Преждевременното пенсиониране го зовеше.
— Значи не можете да го потвърдите.
— Не, разбира се, че не мога. Аз не съм бил…
— Нека бъда напълно ясен. В позиция ли сте да отречете възможността за някакъв вид политически натиск, оказан върху полицията за моя арест?
Хардинг погледна отчаяно към съдиите. Тримата магистрати го гледаха пасивно с приготвени химикалки.
— Как да отговоря на това?
— Едно простичко „да“ или „не“ ще свърши работа. Можете ли да го отречете?
— Не.
— Благодаря ви, главен инспектор Хардинг. Не мисля, че има нужда да отнемам повече от времето ви.
КОБРА беше сформирана, за да разрешава военни конфликти, а не да ги създава. Днес не ѝ се удаваше.
— Янгблъд, искам Рей да бъде заменен в рамките на един час.
— Ще ми бъде трудно, г-н министър-председател.
— Дявол да го вземе! Възраженията ли заеха мястото на гръбнака в британската армия? Какво толкова сложно има да се смени един офицер с друг?
— В това няма нищо сложно, г-н министър-председател. Просто аз няма да го направя.
— Отказвате ми?
— Точно така.
Министър-председателят използва една къса, неприлична дума.
— Осъзнавам, че за този ми отказ ще поискате главата ми — продължи Янгблъд, — но нека ви уверя, че речта ми от ешафода ще бъде наистина запомняща се. И конкретна. Ще обясня например как на всяка стъпка игнорирахте и отхвърляхте съветите на компетентните военни и как сам си навлякохте това бедствие. Ще посоча как естеството и моментът на военните ни действия в Кипър са изкривени, за да съвпаднат с нещо, което аз приемам, че е графикът на избирателната кампания. Може и да не съм прав за вашите мотиви, разбира се, може да е глупост, а не чиста политическа измама, това, което ви кара да се държите по този начин, но аз нямам против да оставя другите сами да преценят това — той прочисти гърло, усмихна се служебно, кипеше от презрение. — Изненадвам се; всичко това ми е много приятно. Няма да ми е толкова приятно обаче, когато ви обвинявам публично за всеки загубен човешки живот, британски или кипърски, което може да последва от вашето безумие.