Думите на сър Хенри незабавно бяха опровергани от изблик на женска истерия зад тях, докато играчите заемаха местата си за финалния сет. Все по-ясно се усещаше, че проявите на патриотизъм по трибуните се смесваха с такива на явна франкофобия. Такива неприкрити страсти караха Понсънби да се чувства неудобно.
— Позволи ми да премина направо на въпроса, Клайв. Кипърците искат да разрешат домашните си кавги. Не е невъзможно — и гърците, и турците, изглежда, са изпаднали в необичайна фаза на добронамереност и здрав разум. Може би вече виждат, че не останаха гърла за прерязване, а може и да са съблазнени от чуждестранните помощи, които се предлагат. Както и да е, повечето проблеми са решими, дори границите. И двете страни знаят, че трябва да направят някакъв жест, да се откажат от нещо.
— Голяма ли е разликата в гледните им точки?
— Не прекомерна. Всички искат да се отърват от бодливата тел, а повечето предложени гранични линии минават през планини, които не трябват на никого, освен на пастирите и на отшелниците.
— Но остава въпросът с бреговата ивица и континенталния шелф.
— Съобразителен човек си ти! Това е потенциалният препъникамък. Честно казано, нито едните, нито другите имат много опит с териториални води и затова искат международен трибунал, който да свърши тази работа вместо тях. Нали разбираш, да се придаде легитимност на споразумението, без да се налага лидерите да правят публични компромиси, от които да ги е срам. Всичко, което им трябва, е малко лейкопласт за националната гордост, за да може всяка страна да продаде сделката на масите, които чакат и от двете страни. Вече проучват водите и са се съгласили на арбитражен панел от петима международни съдии, който да се председателства от Великобритания.
— Защо Великобритания, за бога?
Понсънби се усмихна.
— Кой познава този остров по-добре? Старият колонизатор, държавата, на която и гърци, и турци имат еднакво малко доверие. Едните и другите ще изберат по двама от съдиите, а ние ще сме безпристрастният пети. И искаме ти да си петият.
Уотлинг пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на честта.
— Но искаме да се подпише и подпечата възможно най-скоро — продължи Понсънби. — За предпочитане в рамките на следващите няколко месеца. Преди да са си променили скапаното мнение.
— Тогава има малък проблем.
— Да, знам. Планираш да прекараш лятото в сериозен лукс, докато лекторстваш в Калифорния. Но ние искаме да си тук. В служба на мира и на обществения интерес. Освен това, стари приятелю, правителството на Нейно Величество ще ти бъде много благодарно.
— Звучи като подкуп.
Двоен фал, тълпата изстена. Понсънби се наведе по-близо:
— Отдавна ти е време да получиш признание, Клайв. Има само едно подходящо място за човек с твоя опит — той спря, за да раздразни интереса му. — Ти би бил изключително полезен в Камарата на лордовете.
Понсънби се усмихна лукаво; доставяше му удоволствие да раздава привилегии. За разлика от него Уотлинг се опитваше да прикрие нервния тик, който се бе появил в ъгълчето на устата му. Като дете беше мечтал да е звездата на отбора по крикет в Йоркшир; случващото се сега заемаше достойно второ място.
— Кой друг ще е в панела?
— Турците са номинирали някакъв от Малайзия и един египетски професор от Кайро…
— Трябва да е Осман. Той е добър.
— Да. Мюсюлманска мафия.
— Той е добър — настоя Уотлинг.
— Разбира се, всички са добри. А колкото до гърците, те са избрали Роспович от Сърбия — и бързам да добавя, че това няма нищо общо с факта, че е православен християнин. Едва ли им е хрумнало даже на гърците.
— А четвъртият?
— Идва от най-силния съюзник на Гърция в Европа — Франция. Твоят стар познайник от Международния съд, Роден.
— Той! — Уотлинг не успя да скрие разочарованието си. — Сблъсквал съм се с този човек повече, отколкото ми е приятно да си спомням. Подбира възгледите си, колкото някоя курва подбира клиентите си. Не мога да го понасям.
Той поклати глава.
— Мисълта да съм в една кошара с него не ме радва никак.
— Но, Клайв, помисли. Панелът ще е разцепен точно по средата, две на две, още поначало. Ти ще имаш решаващия глас. Няма никакво значение какво ще прави Роден или някой от другите, ти можеш да се включиш и да свършиш това, което смяташ за редно.
— Не знам, Хенри. Това започва да ми звучи като политическа игра на покер. Ще бъде ли сериозна работа? Без извиване на ръце? Няма да участвам в задкулисни сделки — предупреди адвокатът с цялата си северняшка упоритост, изпънал врат така, че няколко гънки от двойната му гуша се поскриха. — Ако аз ще се занимавам с този процес, отсъждането ще трябва да бъде по същество.