— След това ще ме пратят да пиша глоби за неправилно паркиране. Знаете го, нали?
— В такъв случай ще си първият с рицарско звание в кралството, който ще се занимава с такава работа. Вече направих списъка си с почести, Кордър. Аз съм шотландец, не ми е присъща прекалената щедрост, но ти трябва да знаеш, че си в списъка ми.
Кордър премигна, поклати глава, за да се откъсне от това, което беше явно разсейване от целта му, и се върна в атака.
— Трябва да ви спра.
— Кордър, не можеш.
— Г-жо Ъркарт — примоли се той, сменяйки тактиката, — ще го спрете ли вие?
Мортима също разглеждаше външния си вид в огледалото, изглаждайки някакви невидими гънки от сакото.
— Едва ли мога да го направя, Кордър.
— Защо не?
— Защото отивам с него.
— Така ли, за бога? — възкликна Ъркарт, обръщайки се към нея.
Тя отиде при него, много нежно и внимателно обви ръце около него и погледна право в очите му.
— Да, Франсис, идвам с теб. Дошла съм с теб толкова далеч, ще извървя и още няколко стъпки, ако нямаш против. А дори и да имаш.
Лицето му се сгърчи в раздразнение, опитваше се да намери някакви думи да ѝ противоречи, но тя сложи пръст върху устните му.
— Това е само една малка разходка по пътя — прошепна тя. — Няма да ти преча.
Глава петдесета
В Уестминстър човек умира хиляди пъти; на бойното поле — само веднъж.
Той застана на прага на номер 10, хванал Мортима под ръка. Над него белите облачета висяха като пушечен дим в лятното небе, докато зад него Кордър мелеше нещо в радиостанцията. Ъркарт се обърна и го смъмри:
— Не, Кордър! Без полицейски контингент. Не искам да се крия зад стена от хора, не искам да давам на тълпата повод за конфронтация. Няма да го допусна.
Тонът беше суров, не търпеше спор. Кордър промърмори нещо в станцията и я остави настрана.
— Тогава може ли аз да ви придружа, г-н министър-председател? Като семеен приятел?
Ъркарт се усмихна.
— Като такъв винаги си бил добре дошъл.
Те тръгнаха надолу по улицата. Когато наближиха високите бариери от закалена стомана в края ѝ, единият от униформените полицаи до кабинката на охраната козирува, докато другият се хвърли към телефона. Но вече беше твърде късно. Великата порта се отвори и те излязоха на Уайтхол.
Множество хора все още се опитваха да се натъпчат на площада, преливаха от тротоарите и започваха да задръстват пътищата към площада. Хаузго изпита нужда от допълнителните си отряди и от още такива. А когато семейство Ъркарт приближиха, хората започнаха да ги разпознават и това имаше моментален ефект.
— F. U. too! F. U. too! — развика се един младеж, който сякаш беше излязъл от първата част на реклама за химическо чистене.
Но Мортима се обърна и му хвърли поглед с най-острия укор, на който беше способна една дама, и той се сви, гласът му насече като хлабав ремък. Никой не поде възгласите му; вместо това вълна на внимание мина през тълпата при гледката на най-големия им враг, когото бяха свикнали да виждат през телевизионните екрани, обграден със символите на властта, а сега изглеждаше сякаш е тръгнал на разходка през уикенда, за да се наслади на слънцето със съпругата си. Виковете на внимание семейство Ъркарт приемаха с любезно кимване, хулите посрещаха с един от най-унищожителните погледи на Мортима. Докато минаваха петстотинте метра по Уайтхол, покрай конните гвардейци на Хорсгардс, трепет на интерес, а не омраза, се надигаше пред тях като вълна, предизвестяваща тяхното пристигане. До момента, в който стигнаха претъпканите краища на площада, трепетът се беше превърнал в шок, който започна да преминава през масата от тела напред. Ъркарт идва! Ъркарт идва! И много хора, особено тези, които нямаха много видимост към Мейкпийс, който говореше от далечната страна на колоната на Нелсън, се обърнаха с лице към своя противник.
Пристигането на Ъркарт беше благополучно — или пагубно, в зависимост от гледната точка. Точно когато Мейкпийс стигна до заключителната част от речта си, той усети отявлена загуба на интерес сред значителна част от аудиторията си. Той погледна през морето от вдигнати лица пред себе си, през което сякаш минаваше силно насрещно течение и отвличаше погледите им от него. Завладяна от техния интерес, Мария отиде до края на повдигнатата платформа, за да потърси източника на смущението; изражението на тревога и объркване, което я обзе, беше достатъчно Мейкпийс сам да се разсее, което допълнително отклони интереса в друга посока.
Старши полицейски офицер Хаузго беше там да ги пресрещне. При първия намек за пристигането на семейство Ъркарт, дошъл от информационната зала на Скотланд Ярд, той изрече псувни, които бяха едновременно обилни и изобретателни. После привика тактическия отряд, резервата му от специално обучени офицери, които бяха в готовност в автобусите на близката улица „Спринг Гардънс“. Но нямаше да бъдат достатъчно; щеше му се да разполага с поне още сто.