Чичо Йоргос не се върна.
Младият Йоргос трябваше да доказва, че е достоен за името си. Той идеализираше чичото, когото никога не беше познавал, но беше само на петнадесет и почти три четвърти и вместо да марширува в героичните му стъпки, трябваше да се примири с това да доставя съобщения и припаси.
— Наистина ли го направи с Васо? Честно, Йоргос.
— Много ясно, глупчо. Няколко пъти! — излъга Йоргос.
— И как беше?
— Като пъпеши, само че меки и от кожа — възкликна Йоргос, въртейки длани в демонстрация.
Искаше му се да обясни повече, но не можеше; Васо го беше оставила само да разкопчае блузата ѝ, където той не намери сочни плодове, както беше очаквал, а малки, твърди гърди със зърна като костилки на джанка.
Еврипид се изхили, но не му повярва.
— Нищо не си направил, нали? — обвини го той.
Йоргос усети как внимателно построената му история се разклаща под него.
— Съм.
— Не си.
— Псефти.
— Малака3!
Еврипид хвърли един камък и Йоргос подскочи, препъна се и падна по задник. Еврипид се разквича от смях, на моменти по детски писклив, а после по пубертетски дрезгав, който заля долчинката и се плисна като киселина по гордостта на брат му. Йоргос се почувства унижен, имаше нужда с нещо да възстанови спадналия си авторитет. Изведнъж му хрумна точно с какво.
Йоргос разхлаби връвчицата на платнището на един от кошовете и бръкна към дъното под портокалите и пушеното свинско месо, докато пръстите му стиснаха цилиндричен пакет от зебло. Внимателно го изтегли, след това още един по-малък пакет. В сянката на една канара той ги положи върху килима от меки борови иглички, внимателно ги разви и Еврипид ахна. Това беше първото му ходене по маршрута за доставки и не му бяха казали какво ще носят. От зеблото в него се взираше матовосивият метал на картечница СТЕН, модифицирана със сгъваем приклад, за да е по-компактна за контрабанда. До нея бяха три пълнителя.
Йоргос беше доволен от ефекта. В рамките на няколко секунди, както по-големият му брат го беше научил преди седмица, той сглоби картечницата, заключвайки в позиция металния скелет на приклада и зареждайки единия пълнител. Зареди първия патрон в цевта. Беше готов.
— Не знаеше, че мога и това, нали?
Почувства се по-добре, беше си върнал авторитета. Опря приклада в сгъвката на лакътя си и зае стрелкова позиция, обсипвайки наужким долчинката с откос, избивайки хиляда въображаеми врагове. После я насочи към магарето и го „застреля“ с подсвирване. Животното не разбра ролята си и продължи да пасе твърдата трева.
— Дай и на мен, Йоргос. Мой ред е — помоли брат му.
Йоргос, командирът, поклати глава.
— Иначе ще кажа на всички за Васо — започна да се пазари Еврипид.
Йоргос се изплю. Той обичаше малкия си брат, който, макар и само на тринадесет и половина, вече можеше да тича по-бързо и да се оригва по-силно, отколкото почти всеки друг в селото. Еврипид беше и по-умен за възрастта си, и повече от способен на малко изнудване. Йоргос нямаше представа какво точно смята да каже Еврипид на всички за Васо, но в крехкото му емоционално състояние всяка капка му се струваше твърде много. Той подаде оръжието.
Когато дланта на Еврипид обви гумата по дръжката и пръстът му се протегна към спусъка, оръжието изджавка пет пъти, преди ужасеното момче да го изпусне на земята.
— Предпазителят! — извика Йоргос, но твърде късно.
Беше забравил. Магарето изрева раздразнено и избяга на двадесетина метра да потърси по-спокойна паша.
Основното предимство на 9-милиметровата картечница СТЕН е, че е лека и дава възможност за сравнително бърза стрелба; нито е особено мощна, нито се смята за много точна. И е доста шумна. В кристалния въздух на Тродос, където полите на планината се спускат от връх Конистра към мъгливите далечини, звуците се носеха като криле на буревестник. Едва ли беше изненадващо, че британският военен патрул чу лая на картечницата; по-забележителното беше, че патрулът се бе приближил толкова много, без Йоргос и Еврипид да го усетят.