Семейството. Тя захапа едно хладно парче сурова ряпа и наслаждавайки се на стипчивия вкус, поръсен със сол, една идея започна да се оформя в главата ѝ.
— Баба̀ — тя се протегна и сграбчи жилавата му ръка, — седни за минутка. Говори с мен.
Той изръмжа, но избърса ръце в престилката си и направи както тя иска.
— Знаеш колко много обичам твоите истории за старите дни, как е било в селото, разказите на майка ти край огъня през зимата, когато снегът е толкова гъст и кладенецът замръзва. Защо да не ги запишеш, спомените си. За семейството ти. За моето семейство, когато създам такова — усмихна се тя.
— Аз, да пиша? — изсумтя той с отвращение.
— Не, да разказваш. И да си спомняш. Аз ще свърша останалото. Представи си какво би било, ако можеш да прочетеш историята на Папу, дядо ти, дори и на неговия дядо. Стария начин на живот в планините вече го няма, може би моите собствени деца никога няма да могат да се докоснат до него — но аз искам поне да знаят, че го е имало. Как е било. Заради теб.
Той се намръщи, но не възрази веднага.
— Би било забавно, Баба̀. Ти и аз. През лятото, когато училището е във ваканция. Ще имаме повод да отидем още веднъж. Минаха толкова години. Чудя се дали старата плевня на баща ти още си е там, в задната част на къщата, или пък лозите на майка ти. И дали някога са оправили този прозорец на църквата, който сте счупили с братята ти.
Сега тя се смееше, както преди да умре майка ѝ. Далечна светлина се беше промъкнала в очите му и в тях, сред пепелта, тя пак видя проблясък на съживяваща се жар.
— Може да минем да видим гробовете на семейството — прошепна той. — Да проверим дали се поддържат, както трябва.
И да опитаме да пропъдим духовете. Поне част от тях, помисли си тя. Да излеем всичко на страниците, да изгоним вината, да пуснем светлината и да освободим демоните, които той таеше в себе си.
Той пое въздух, сякаш вече можеше да подуши миризмата на боровете.
— Поне няма да навреди.
Това беше първата му проява, наподобяваща ентусиазъм, за последните няколко месеца.
Глава десета
Не намирам смисъл в компромисите. То е като да ти препоръчат да скочиш, за да си излекуваш световъртежа.
Мортима отчаяно се опитваше да провери грима си в трептящата светлина от подминаваните улични лампи, докато колата се движеше по „Бърдкейдж Уок“21.
— И какъв тип жена е тази Клер Карлсен? — попита тя, докато прибираше огледалцето си.
— Различна — Ъркарт се замисли. — Камшиците22 не я харесват много — заключи той, като че ли нямаше оформено собствено мнение.
— Непослушница?
— Не. По-скоро мисля, че мрежата на този мъжки клуб не успява да измисли клетка, в която да постави една жена, която е независима, кара мерцедес за петдесет хиляди паунда и не иска да им играе по свирката. Има и доста остър език, поне така чувам.
— Не ми звучи като нещо, което и ти самият като бивш камшик би одобрил. Защо отиваме на тази вечеря тогава?
— Защото тя е настойчива, поканата ѝ все се появява в списъка ми. И защото е различна.
— Звучи сякаш все пак одобряваш, Франсис — подразни го тя, любопитството ѝ бе възбудено.
— Може и така да е. Като главен камшик ми беше лесно да обработвам празноглавците и безделниците, но като министър-председател ми трябва малко повече разнообразие, малко по-различна перспектива. А и не знам дали споменах, че тя е под четирийсет и е изключително привлекателна — подразни я той в отговор.
— Да не си решил да ѝ намериш нова работа?
— Не знам. Затова отиваме тази вечер, да разберем малко повече за нея. Имам нужда от нови членове на екипа.
— Но за да направиш място на сала, трябва да хвърлиш няколко стари кримки зад борда. Има ли доброволци?
— С радост бих обесил на мачтата този проклет глупак Драбъл. А Анита Бърк е родена за стръв.
— Мислех, че е лоялна.
— И лабрадорът ни е лоялен.
— Действай по-смело, Франсис. Много по-смело. Накарай ги пак да го почувстват.
— Кое?
— Страха. Станаха мързеливи и тлъсти през последните няколко месеца, твоите успехи направиха нещата твърде лесни за тях. Започнаха да намират време да мислят за бунт.
Минаха покрай Бъкингамския дворец, кралският флаг беше осветен и пърхаше гордо.
— Дори един крал не е в безопасност на трона си.
За миг потънаха в спомени.
— Припомни им за вкуса на страха, за камшика на дисциплината. Накарай ги да лежат будни нощем и да мислят как да осъществят твоите желания, а не техните.
Тя отвори отново огледалцето, приближаваха своята дестинация.
21
Улица, минаваща покрай Сейнт Джеймсис парк и Бъкингамския дворец в Уестминстър, Лондон. — Б.пр.
22
От Chief whip, буквален превод „главен камшик“ — длъжност в британската политическа система; човекът, който отговаря всички членове на партията да гласуват така, както лидерите на партията искат. Няма точен еквивалент в българската политическа система, нещо като „отговорник по партийната дисциплина“. — Б.пр.