— Не си правил основен ремонт в продължение на месеци. Знаеш как тези акули от таблоиди го обичат.
— Когато ти си до мен, любов моя, животът изглежда пълен със заострени възможности.
Тя се обърна с лице към него в полумрака.
— Няма да позволя да те застигне съдбата на Маргарет Тачър, да те потопи собственият ти екипаж. Франсис, ти си по-голям от това.
— И ще издигнат статуи в моя памет…
Тя върна поглед към огледалцето.
— Така че изхвърли няколко от тях зад борда за назидание, вземи малко нов екипаж. Или започвай с хормоналната терапия като мен.
Вратата на къщата с масленожълта циментова замазка, разположена в средата на Белгравия23, се отвори чрез обединените усилия на две прилежно сресани момиченца, и двете увити в пижами.
— Добър вечер, г-жо Ъркарт и г-н Ъркарт — каза по-голямото, протягайки ръка. — Аз съм Аби, а това е Даяна.
— Аз съм почти на седем, а Аби е на девет — добави Даяна с фъфлене, идващо от мястото, където съвсем скоро щяха да се появят две нови зъбчета. — А това е Тангъл — обяви тя, вадейки пухкаво петнисто куче играчка зад гърба си. — Той скоро ще навърши три годинки и е много…
— Достатъчно, момичета — зад тях се появи Клер, сияеща от гордост. — Казахте добър вечер, сега е време за лека нощ. Хайде по леглата.
Пискливи пазарлъци в стереофоничен дует избликнаха от двете ѝ страни.
— Пронто. Или няма да има десерти за една седмица.
Протестът им бе потушен чрез родителско сплашване и момичетата, кикотейки се дяволито, се втурнаха нагоре по стълбите.
— Сложила съм ви изгладени дрехи за училище за утре сутрин. Тях да облечете — провикна се майка им към отдалечаващите се гърбове, преди да се върне към своите гости. — Извинете ме, задълженията преди удоволствията. Добре дошъл, Франсис. И вие, г-жо Ъркарт.
— Мортима.
— Благодаря. Чувствам се неудобно, че познавам съпруга ви много по-добре от теб.
— Не се притеснявай, аз не съм от ревнивите. Така или иначе се налага да го споделям с останалата част на света. Неизбежно е да има и някои привлекателни млади жени.
— Много благодаря — Клер прие комплимента с усмивка.
В светлината на полилея в коридора тя изглеждаше бляскаво по начин, на който Мортима завидя и за който тя си мислеше, че може да бъде открит в комбинация с майчинството само между страниците на списание „Вог“. Дали Клер беше от типа жени, които се снимат голи в напреднала бременност само за да покажат как се прави на смачканите, потни маси с болки в гърба и претъпкани чанти от пазар?
Клер представи съпруга си, Йоханис, който бе застанал крачка назад; това беше вечерта на жена му, а така или иначе той създаваше впечатление за физическа мощ — човек, свикнал да приема живота със спокойствие и без излишни вълнения. Беше и на такива години, много по-близо до възрастта на Ъркарт, отколкото до тази на съпругата си, и говореше бавно и отчетливо с осезаем, но не и неприятен акцент, носещ белезите на скандинавския му произход. Самоуверената поза на г-н Карлсен говореше за човек, който знае какво иска и го е получил, докато тя показваше младежката жизненост на жена с амбиции, които все още предстои да бъдат реализирани. Контрасти. И все пак бяха нужни само няколко минути, за да осъзнае Мортима, че въпреки повърхностните различия по някакъв начин семейство Карлсен, изглежда, си пасваха, разбираха се и бяха много единни. Може би тя не се бе омъжила за него само заради парите.
Клер ги поведе към приемната с висок таван и пастелни стени — идеални за показаните творби на съвременни европейски художници, — в която другите осем гости вече се бяха събрали. Ъркарт познаваше лично само един от тях, но знаеше по нещо за всеки един от тях; Клер го бе снабдила с кратка и леко нецензурирана писмена биография за всеки гост, включително Йоханис. Беше го улеснила много и беше подбрала компанията добре. Един безцеремонен индустриалец от Ланкашър, който бе постигнал необикновени неща с няколко закрити текстилни фабрики, благодарение на което държеше жена си във Флорида през половината година и в състезанията с коне през другата половина. Редакторката на „Нюз найт“ и съпругът ѝ, вносител на вино, който беше предоставил течната част от вечерята, гарнирана с вдъхновени истории за едно скорошно пътуване до лозята в планините на Грузия, където в продължение на три нощи пребивавал в местния затвор по обвинение в обществено пиянство, докато се съгласил да купи голяма партида вино от брата на шефа на местната полиция. Виното се оказало отлично. Имаше и една доста разкрепостена ирландско-американска двойка, която бе измислила бизнес в посока на последното извращение в нещо, наречено „правна логистика“ — „профилиране на алтернативни стратегии за съдебни спорове“, обясни той; „адвокатски глупости, става дума за подучване на свидетелите и подкупване на журито“, прекъсна го тя.