И Нурес. Ъркарт знаеше, че той ще бъде там, макар че бе добавен в списъка сравнително късно, защото се оказа, че по това време ще бъде на частно посещение в Лондон за зъболечение; фирмата за плодове на семейството му беше използвала товарните съоръжения на Карлсен за повече от десетилетие. Външно министерство би изразило сериозни възражения относно срещата с президента на турски Кипър при тези обстоятелства, без присъстващи официални лица, но Нурес вече не беше международен отшелник. Така или иначе Министерството на външните работи не можеше да се противопостави, защото Ъркарт не ги беше уведомил; те щяха да се почувстват задължени да преговарят с Никозия, Анкара, Атина, Брюксел и половин дузина други в процес на безкрайни консултации и компромиси, за да се гарантира, че никой няма да бъде обиден. Ако оставеха тази вечеря на Министерството на външните работи, всички щяха да умрат от глад.
Клер тикна една чаша малцово уиски в ръката на Ъркарт — „Брухлади“, беше си написала домашното — и го поведе в посока на редакторката на „Нюз найт“ и индустриалеца, които нямаше да седят до него по време на вечерята.
— Инициативните групи са голяма напаст — протестираше индустриалецът Трешър. — Прав ли съм, г-н Ърът?
Той го произнасяше „Ъкът“, в оригиналната шотландска форма, а не мекото южняшко „Ъъркарт“, така любимо на Би Би Си, които на моменти, изглежда, не бяха в състояние да разберат нито произношението на името, нито политиката му.
— Преди имаше едно тихо и спокойно мнозинство, което не се занимаваше с глупости; хора, които косяха градините си и печелеха войните. Но сега изглежда, че изведнъж всички принадлежат към това или онова малцинство, викат, спорят и са готови да легнат на пътя, за да ти пречат да си гледаш живота. При-ро-до-за-щит-ни-ци-те — Трешър подчерта всяка сричка, сякаш искаше да ѝ извие врата — ще сринат тази страна до основи.
— Щом имаме природно и културно наследство, със сигурност трябва да го защитаваме, нали така? — отговори Уенди, редакторката на „Нюз найт“, приемайки с удоволствие факта, че за момента на нея бе отредена ролята на самотната благодетел.
— Зелени дърдорковци — подхвърли Ъркарт, присъединявайки се към играта. — Навсякъде са. Първосигнална носталгия по дните на вилата и каруцата. Преди десет години улиците на много северни градове бяха пусти, сега са претоварени от задръствания, защото хората тичат по магазините. Аз по-скоро се гордея с тези задръствания.
— Може ли да ви цитирам, г-н министър-председател? — усмихна се Уенди.
— Съмнявам се.
— Ето ти нещо, което може да цитираш, моето момиче, но знам, че няма да го направиш — Трешър набираше скорост. — Имам един проект в Уондсуърт, който се върти около едно проядено от червеите старо кино. На никого не му трябва, не става и за украшение, на практика се разпада, но дали според теб ми разрешават да го съборя? Протестиращите твърдят, че предпочитат едно съсипано старо кино пред мултимилионен търговски комплекс с всички нови работни места и удобства. Шантавите копеленца не искат да седят в киното и да гледат филми, не, всичко, което правят, е да стоят отпред на улицата и да пускат петиции, за да ме принудят да вляза в процедура, която ще отнеме години. Ето ти пример за обир от страна на средната класа.
— Не и в моята къща, надявам се — Клер се върна, за да ги въведе в трапезарията.
Докато я следваха, Ъркарт се озова сам с Трешър.
— И какво възнамерявате да правите, г-н Трешър?
— Явно ще трябва да си прибера парите, да ги сложа в някоя банка на Карибите и да си купя слънчеви очила.
— Много жалко за вас. И голяма загуба за страната ни.
— Какво ще направи правителството тогава, г-н министър-председател?
— Г-н Трешър, изненадан съм, че човек с вашия светски опит може да мисли, че правителството е в състояние да направи каквото и да било, за да помогне.
Ъркарт имаше навика да говори за колегите си, както отегчен училищен директор за безотговорните си ученици, които заслужават един хубав бой.
— Значи към Карибите.
— Може би отговорът се крие малко по-близо.
— Колко близо?
— Брикстън24 например?
— Стана ми интересно.
— Просто се чудех защо, ако протестиращите искат кино, не им дадете кино.