— Но не е в това играта. Така или иначе никой не ходи в това кино.
— Очевидно показвате грешните филми. Какво мислите ще се случи, ако например започнете да показвате култови филми със силен етнически привкус? Нали се сещате, расти и плитки?
— Ще трябва да давам билетите безплатно.
— Именно. Много безплатни билети. За черната общност, предлагам аз.
— За бога, ще се напълни с тях. Но какъв ще е смисълът?
Ъркарт дръпна другия за ръкава, за да го забави на входа на трапезарията, като сниши глас:
— Смисълът, г-н Трешър, е, че след четири седмици с магията на Боб Марли не би ме изненадало, ако добрите граждани на Уондсуърт променят мнението си относно вашето кино. Всъщност тая най-силно подозрение, че сами ще запълзят към вас на лакти и колене, молейки ви да докарате булдозерите — той повдигна вежда саркастично. — Това е жалката действителност за живота на средната класа, че либерализмът някак избледнява с падането на нощта.
На Трешър му увисна ченето; Клер се появи отново до тях, за да ги подкани.
— Това е един почтен дом. Така че, какъвто и заговор да кроите вие двамата, по-добре да спрете — инструктира ги сърдечно тя. — В противен случай няма да има пудинг.
— Мисля, че аз току-що си получих моя десерт, миличка. Знаеш ли, че шефът ти е забележителен човек — гласът на Трешър вибрираше с необичайно възхищение.
— Радвам се, че сме на едно мнение. Дали моята женска интуиция усеща чек за съществена сума до централата на партията? — попита тя, стискайки го за лакътя, докато го настаняваше на неговото място.
— За първи път в живота си мисля, че е възможно.
Клер зае собственото си място начело на масата, от двете ѝ страни бяха Ъркарт и Нурес.
— Впечатлена съм, Франсис. Аз се опитвам в продължение на пет години да го накарам да отвори портфейла си, а ти го направи за пет минути. Цялата държава ли продаде или само няколко принципа?
— Просто му напомних, че в градината на политиката се намират и много бурени.
— А на пазара има много оферти — добави Нурес.
— Леко цинично за някой, който е в отпуска, Мехмет — отговори тя.
— Напротив. Какъв е смисълът да ходиш на пазар, ако не възнамеряваш да се пазариш? — усмихна се той.
— Да огледаш стоката?
Очите му я огледаха одобрително, плъзнаха се по вълните на фината коприна — тя нямаше нужда от прекомерна орнаментация, — не се задържаха прекалено дълго, че да е обидно, преди да се завъртят около трапезарията, където модерното изкуство и меките пастелни тонове отстъпваха пред викторианските класики, изложени върху ламперия от избелен дъб.
— Не ми създаваш впечатление за човек, който прекарва живота си с нос, опрян във витрината, Клер.
— Това е вярно. Но поне ми дава възможност с ръка на сърцето да отрека всякакъв стремеж да ти открадна работата, Франсис.
— Как така? — попита той с тон, който предполагаше, че няма да повярва и на дума.
Тя смръщи нос в отвращение.
— Не бих могъл да живея на „Даунинг стрийт“. Много е далеч от „Хародс“25.
И вечерта се оказа голям успех.
Ъркарт и съпругата му вече се готвеха да тръгват, когато Нурес го дръпна настрана.
— Исках да ви благодаря, г-н министър-председател, за всичко, което сте направили, за да помогнете за постигането на мир на моя остров. Искам да знаете, че съм ви вечно задължен.
— Говорейки изцяло поверително, г-н президент, мога само да кажа колко съм се възхищавал на вашата упоритост. И двамата сме се убедили по трудния начин, че гърците не са най-лесните хора на света. Знаете ли, че Акрополът се разпада около ушите им, но те все пак изискват връщането на Мраморните статуи на Елгин26? Тяхното е своеобразен вандализъм.
— Кипърските гърци са различни, разбира се.
— Приемам. Но балканската кръв вода не става.
— Нито пък петролът.
— Не ви разбрах?
— Нали знаете, че излезе сеизмичният доклад за офшорните води?
— Да, но там не се споменаваше нищо за петрол, нали така?
— Именно — Нурес млъкна, тишината увисна между тях. — Но исках да знаете, че ако се окаже, че има петрол и този петрол попадне в моя власт, много бих искал моите британски приятели да получат правото да копаят.
— Говорите така, сякаш очаквате да има петрол. Но нямаше нищо такова в доклада.
— Може би инстинкт?
— Пожелавам ви този инстинкт да се окаже верен. Но тогава пак ще зависи от изхода на арбитража по граничните линии.
— Именно.
— Аха, мисля, че започвам да разбирам.
— Инстинктът ми е много силен, г-н Ъркарт. Що се отнася до петрола.
26
Част от мраморната декорация на Партенона, изнесена от лорд Елгин между 1801 и 1803 г. и известна като Мраморните статуи на Елгин. Съхраняват се в Британския музей. — Б.пр.