Спря, за да потърси вдъхновение.
— Четири или пет, как мислиш?
— Подскажи ми за какво говориш, Франсис.
— Разликите в картинката. Разстрел на няколко адмирали пред погледите на цялата флотилия — за мотивация на останалите. Така мисля. Точно както ти ме посъветва — да им върна страха?
— Разбирам. Промени в кабинета.
— Четирима или петима. Това се чудя. Да са достатъчно, че да се вдигне шум, но не твърде много, че да изглежда като панически ход.
— Кои доброволци смяташ да излъчиш?
— Твърдоглавците и евроемарионетките. Картър. Йорк. Пенторп — толкова е грапав, че всеки път като си отвори устата, само точи ножа под собственото си гърло. А, и Уилкинсън. Можеш ли да си представиш, че реално прекарва повече време във Франция, отколкото в собствения си избирателен район? Преценката му е промита от евтино вино и нови приятелства.
С решителен размах той надраска още едно име с химикала си.
— Ами Тери Уитингтън? Всеки път се чудя дали е пиян, или просто така си говори.
— Да, проблем е, когато министърът, отговорен за Гражданската харта, не може дори да произнесе думите, без да оплюе интервюиращия от глава до пети. Тъпо човече е той, ох, обаче жена му е толкова симпатична и с такива добри връзки. Не съм ли ти казвал?
Той погледна театрално над рамките на очилата си.
— Оказва се, че тя лично се е грижила за доброто изкарване на комисаря по индустрията в Брюксел, докато миличкият Тери по цяла нощ е вързан в заседателната зала със своите европейски колеги.
— Какъв финес. Ще бъде жалко да загубим подобно влияние в Европейската комисия.
— Особено като се има предвид, че се очакват доста сурови квоти в автомобилостроенето.
Тя захапа препечената филийка, която се разпадна в скута ѝ, и в следващите няколко секунди тя се разсейваше с това да подрежда парченцата.
— Кой друг?
— Анита, разбира се. Знам, че е единствената жена, но тя постоянно седи в края на масата на кабинета и все каканиже нещо, обаче аз и думичка не мога да чуя — той поклати глава, изнервен. — Нали не е проблемът в мен, Мортима?
— Франсис, способността да чуваш избирателно е не само привилегия на министър-председателя, а също и едно от най-силните му оръжия. С годините ти превърна тази способност в изкуство.
Не беше само това, помисли си тя, но той, изглежда, си върна увереността. Тя взе ножа и с умело движение на китката, което изглеждаше неестествено за една дама, отряза „главата“ на едно рохко яйце.
— А какво ще правиш с Том Мейкпийс?
Жълтъкът се разтече.
— Опасно е да го разкарам, Мортима. Предпочитам да го имам на борда и оръдието му да сочи към врага, отколкото на вражески кораб с мерник върху мен. Но може да има известно… — той направи движение във въздуха с ръка като диригент, който подава знак на вторите цигулки — разместване на палубата. Да му измисля нова цел. Околната среда например.
— Ще го изриташ от Външно? Харесва ми.
— Нека се помъчи малко с ветровете и водите на зелените ни земи. Да пречисти хората, такива работи. Какво по-добро предизвикателство за един отговорен човек?
Той на практика репетираше прессъобщението.
— И същевременно да напомним на онези копеленца в Брюксел, че не си играем, като дадем външно министерство на този таралеж Болингброук. Той страда от газове и не може дълго да седи мирен. Дългите нощи в прегръдките на европейските ни събратя ще са му точно по мярка.
— Отлично! — тя прободе сърцето на яйцето с твърдата коричка на филийката.
— И ще сложа Бууза-Пит в Министерството на вътрешните работи.
— Този мазен манипулатор? — изведнъж на лицето ѝ се появи разтревожено изражение.
— Такъв е, спор няма. Но е и достатъчно кух и вулгарен, че да знае какво искат верните на партията и да им го дава. Да ги чеше там, където сърби.
— Това май важи най-вече за съпругите на министрите.
— Но и аз знам къде да пипам. Държа го в дланта на ръката си и само трябва да стисна, ако се наложи. С Джефри няма да имаме проблем.
Изведнъж той изправи рязко гръб в стола си, подуши въздуха, както капитан на кораб надушва в бурното небе идването на спокойно море.
— Франсис…?
— Ето! Това е! Осем вертикално. „Бедствие в Европа“. Единайсет букви.
— Какво, „Болингброук“?
— Не. „Найн, найн, найн!“ — той се закикоти триумфално и се зарови отново във вестника, попълвайки празните квадратчета в прилив на ново просветление. — Виждаш ли, Мортима. Старият Франсис все още го може.