— Прогрес? — попита тя, заставайки до него.
— Имате предвид факта, че ако сърцето ми спре в този момент, ще им отнеме петнайсет минути повече да ми осигурят спешна помощ — той поклати глава. — Щом ме питате, не, според мен това по-скоро не е прогрес.
— Но не е точно така, нали, не и в Камарата на лордовете. Имам чувството, че всяка готическа ниша в това място е оборудвана с всевъзможна животоспасяваща техника. Във всеки килер има системи. Не се позволява да умираш тук. Не и в кралски дворец. Против правилата е.
Той се засмя.
— Звучи обнадеждаващо, г-жо Ъркарт. Като съдия за мен е важно да се водя по правилата.
— Не претендирам, че разбирам юридическата система.
— Не е ваша работа да я разбирате. Иначе какво щяхме да правим всички ние, юристите, как щяхме да кълвем букви за сметка на данъкоплатците?
Той беше срамежлив, но се отпускаше малко по малко; беше неин ред да се засмее.
— Значи сте на държавна заплата в момента, харчите кралския шилинг?
— Всъщност кипърския, ако трябва да сме точни.
— О, значи вие работите по това? — тя остави ветрецът да разроши косата ѝ, напрегната, че може да изглежда… ами, напрегната. — Трудно ли е делото?
— Не прекомерно. Зоните на разногласие са ясни и не чак толкова големи; просто е въпрос на фин баланс. Имаме съдийски панел, който заседава по дванайсет часа на седмица, а през останалото време ходим да… си събираме мислите.
Той вдигна чашата шампанско в красноречив жест на самоирония.
— Значи сте панел? По някаква причина бях останала с впечатлението, че е изцяло британска инициатива.
— Де да беше. Понякога намирам френско-британската дружба от времето на Антантата нито за кой знае каква дружба, нито за кой знае какво „съглашение“.
Предишния ден французинът Роден беше стигнал нови висоти в своята нелогичност и грубост. Но това май беше обичайното му поведение.
— Значи и французите са замесени?
— Да, както и един малайзиец, един египтянин и един сърбин. На теория трябва да създадем толкова жега, че да претопим мечовете в услуга на един по-добър свят, но на практика се оказва, че ръбовете на ралото са не по-малко остри.
— Сигурна съм, че вътре в себе си сте много горд с работата си. Но — простете ми невежеството — тази смесица от националности, и специално присъствието на французин, не прави ли задачата ви малко… по-трудна? Особено в този случай.
— Винаги е така — съгласи се пламенно той. — Но защо „особено“ в този случай?
— Имам предвид с петрола…
— Петрол? Какъв петрол?
— Не знаете ли? Трябва да знаете. Няма как да не са ви казали.
— Какво да са ми казали? Сеизмичните проучвания не показаха никакъв петрол.
— Но явно има и друг доклад, много секретна търговска тайна, така чух — а може би не ми е работа, — в който се твърди, че островът плава над огромен резервоар с петрол. И че ако отиде при гърците, на французите са им обещани правата за експлоатация — тя изглеждаше объркана. — Това не прави ли решението трудно за един френски съдия?
Ето какво си е наумило копелето… Лицето на Уотлинг помръкна угрижено, докато покрай него великата река Темза и Мортима не спираха своя поток.
— Простете ми. Забравете всичко, което казах. Сигурно е нещо, което съм дочула, а не е трябвало. Нали ме разбирате, аз никога не внимавам много в тези неща и не мога да преценя какво ми е работа да знам и какво не.
Тя звучеше смутено.
— Аз съм една глупава жена, която се натъква на сфери, в които нищо не разбира. Трябва да си гледам бърсането на прах и женските предавания.
— Навярно е нещо, което не би следвало да обсъждаме — съгласи се той, настроението му се вкисна, сякаш някой му беше взел питието. — Работата ми е да боравя с фактите, които са ми поднесени. Безпристрастно. Трябва да се изолирам напълно от външен материал и — простете ми — от клюки.
— Надявам се не съм ви накарала да се почувствате неудобно. Моля ви, кажете, че ще ми простите.
— Разбира се. Вие нямаше как да знаете.
Той говореше мило, но тонът му беше станал подчертано формален, беше се превърнал отново в съдията, взиращ се през реката, в нищото. Мислеше.
Мортима замълча за момент, докато се мъчеше да се овладее, въртейки нервно дългото столче на чашата си. Беше време да завземе нова територия, каквато и да било нова територия, стига да не плава над петрол. Тя го дари с най-любезната си женска усмивка.