— Ще внимавам да не пропусна да включа малката ти проповед, когато пиша на родителите на Макферсън. Сигурен съм, че ще се трогнат.
Слънцето се беше смалило до мандарина, която се търкаляше по небето и пръскаше измамно топли лъчи върху сцената. Ако се забавят, щеше да падне мрак и той щеше да донесе провал за Ъркарт, а той беше млад мъж с непоносимост към провала както в себе си, така и в другите. Той взе една картечница СТЕН от рамото на един от хората си, застана широко разкрачен върху горската трева и изстреля един цял пълнител срещу амфитеатъра от камъни в дъното. Последва втори пълнител, прах и искри се разхвърчаха от оранжево-жълтите скали; шумът беше страхотен.
— Хей, момчета — извика той. — Не можете да избягате. Излезте и обещавам, че никой няма да пострада.
Тишина. Той прикани още двама членове на отряда да изпразнят пълнителите си по скалите и изведнъж се чу детски вик от болка. Един рикоширал куршум беше парнал едното от момчетата. Нямаше поражения, но предизвика изненада и уплаха.
— Говорите ли английски? Излезте сега, преди някой да пострада.
Мълчание.
— Проклети да са. Да не искат да умрат? — Ъркарт плесна ядосано с ръце.
Рос беше коленичил и бърникаше нещо по една граната.
— Какво, за Бога…? — викна Ъркарт, но не можа да се спре и отстъпи неволно назад.
Ефрейторът беше огънал щифта, така че да не може да падне, след това с изключително внимание продължи да развива горната част на гранатата, като я извади от металното тяло в комплект с детонатора. Прахообразният експлозив се изсипа лесно на малка купчинка върху скалите край ботуша му. След това той отново сглоби безвредната бомба и я подаде на Ъркарт.
— Ако това не изкара зайчетата от дупката, не знам какво.
Ъркарт кимна с разбиране.
— Последен шанс — извика той към скалите. — Излезте или ще използваме гранати.
— Елефтерия и танатос! — беше отговорът.
— Бойният вик на ЕОКА. Свобода или смърт — обясни Рос.
— Те са само деца! — тросна се Ъркарт вбесен.
— Смели малки копелдаци.
Ядосан, Ъркарт изтръгна щифта от гранатата, като остави звука от пружината да се разнесе по скалите. После хвърли гранатата в скалната купа.
След по-малко от две секунди тя бе запокитена обратно. Реакцията беше автоматична, инстинктът за самосъхранение надделя. Ъркарт се хвърли на земята, зарови главата си сред боровите иглички и шишарки, опитвайки се да брои секундите. От детонатора се чу приглушено изщракване, но нищо повече. Нямаше взрив; нямаше хвърчащ метал и парчета плът. Накрая той вдигна поглед, за да открие фигурата на Рос надвиснала над него, рамкирана в заплашителен силует от вечерното небе.
— Да ви помогна да се изправите. Сър — присмех изпълваше всяка сричка.
Ъркарт отблъсна протегнатата ръка и се надигна, като щателно изтупа праха от сиво-кафявата си униформа, за да скрие унижението си. Той знаеше, че всички в отряда ще му се подиграват и до сутринта историята ще се носи от четирите краища на офицерската столова. Рос бе получил своето отмъщение.
Ярост изпълни Ъркарт. Но не сляпа ярост, която замъглява преценката, а гняв, който гори вътре и чиято светлина носи ужасяваща яснота.
— Донеси две туби бензин от джипката — инструктира той.
Един войник се завтече.
— Какво възнамерявате да правите, г-н Ъркарт? — попита Рос, а триумфът беше изчезнал от тона му.
— Или ще получим информация, или ще дадем пример. Тези терористи могат да ни свършат работа и в двата случая.
Рос забеляза промяната в статута на момчетата.
— Пример? За какво?
Ъркарт срещна погледа на другия мъж; видя страх. Беше си върнал преимуществото. Тогава пристигнаха тубите.
— Ефрейтор, искам да минеш зад тях. Използвай прикритието на скалите. После излей бензина в бърлогата им.
— А после какво?
— Това зависи от тях.
— Те са просто момчетии…
— Кажи го на Макферсън. Това е война, не е чаено парти. Могат да излязат цели или с опърлени опашки. Изборът е техен.
— Нали не бихте ги изгорили?
— Ще им дам много повече шанс, отколкото ЕОКА.
И двамата знаеха страшната истина в тези думи, и двамата бяха виждали овъглените трупове, с протегнати, изкривени в агония ръце, бащи и синове, често отвлечени в църквата или изтръгнати от отчаяните прегръдки на семействата им, изгорени, изклани. За пример.
— И посланието ще се разчуе, ще изиграе ролята на предупреждение. И следващия път ще ни е по-лесно.
— Но, сър…