Затова, когато забеляза, че Клер влиза в лобито, очите му се изцъклиха като стъклени мъниста на главата на плюшено мече.
— Не те видях снощи на гласуването, скъпа моя. Аз се застъпих за теб, разбира се, но шефът много се разсмърдя. Набутах се половин бутилка уиски, докато го успокоя — той ѝ препречи пътя, застанал до фундамента на Лойд Джордж.
— Съжалявам, Роджър. Неотложен ангажимент, нямаше как да се измъкна.
— Не става само с „извинявай“, нали знаеш, моето момиче. Аз си заложих задника за теб, така че сега си ми длъжница. Какво ще кажеш да ми се извиниш на вечеря утре?
Той облегна дебелата си ръка на статуята зад нея, скъсявайки дистанцията между тях, интимност, която смяташе, че постът му позволява. Смърдеше на евтин одеколон и други по-лоши неща. Тя се огледа в лобито, търсейки някого — който и да е, — за да отклони вниманието си, но той не забеляза, неговият поглед беше фиксиран върху блузата ѝ.
— Извинявай, Роджър, не мога утре. На фризьор съм. И вдругиден не мога. Ще ходя на семинар „Как да отстояваме личното си пространство“. Ако съпругът ми няма други планове — тя се усмихна, надявайки се той да схване намека.
— Тогава следващата седмица — настоя той. — Ще бъде забавно. Говори се за кадрови промени, отварят се нови постове, можем да обсъдим бъдещето ти. Може и да успея да те прикача към списъка ни с изгряващи звезди.
Докато говореше, покрай тях мина един депутат от тяхната партия и правейки му път, Гарлик използва възможността да приближи тялото си още, почти да се отърка в нея. Клер не възрази на глас; в тази тенджера под налягане, пълна с опънати нерви и безкрайни нощи, не беше необичайно за нея да получи подобно предложение от някой колега, особено след обилна вечеря, и ако започнеше да вдига скандал на всеки, който сложи ръка на коляното ѝ или я прегърне през кръста, нямаше да останат много хора, с които да си общува в партията. Такива бяха правилата на този мъжки клуб и тя беше поискала да влезе. Но не беше нужно да търпи тъпотиите на Гарлик.
— Не става и следващата седмица, Роджър. Ще правя ремонт на кухнята.
Тя продължи да се усмихва, но без да трепне, заби пръсти в гърдите му и го отблъсна.
Устата му увисна.
— Скапани жени! Всички сте едни и същи. Безполезни. Как, по дяволите, очаквате да ръководим държавата, като почвате да ревете всеки път, като имате мигрена или децата хванат шарка.
Депутатите наоколо започваха да се заслушват в разговора им; той усети, че събира аудитория и повиши глас:
— Крайно време е да си набиеш нещо в главата. Това не е нито кръжок по плетене, нито детска ясла, това е Камарата на общините и ще правиш това, което се изисква от теб. Легни. Стани. Когато ти се каже. Ще заемаш каквато позиция трябва. Излъчена си да подкрепяш това правителство, а не да се мотаеш по коридорите, сякаш си избираш бельо в „Маркс & Спенсър“. Като ти се каже, ще си там и ще правиш каквото кажем!
Кръвопролитието започваше отрано днес; от колегите, събрани наоколо, се разнесоха шумолене и мърморене, смесица от неудобство и очакване, като звук от слагане на касапска престилка.
— Много съжалявам, че пропуснах гласуването снощи, Роджър. Нямах избор.
Тя положи особени грижи да изцеди и най-малката нотка на емоция, която би могла да се промъкне в гласа ѝ.
— И какво беше толкова важно, че да ни разочароваш всичките? За бога, само не ми казвай, че си имала час при скапания гинеколог.
— Не, не съм лежала по гръб, Роджър. Бях с Франсис. Нали се сещаш, министър-председателя? Той ме помоли да стана негов личен парламентарен секретар.
Аудиторията около тях се раздвижи, докато бузите на Гарлик започнаха да почервеняват. Изглежда, с мъка контролираше долната си челюст.
— Министър-председателят ти е предложил да станеш негова… — той не успя да завърши репликата си.
— Негов личен парламентарен секретар. И нали знаеш каква съм си, Роджър, женичка. Не можах да кажа „не“.
— Но шефът, главният „камшик“, нищо не знае за това — заекна той.
Молеше се това да е номер.
Разбира се, че главният „камшик“ нямаше как да знае. Нямаше защо да бъде обсъждано с него. Той беше един от онези, маркирани за „под ножа“. Заедно с няколко от подчинените му.
— Франсис планираше да му го каже днес на обед. Явно още не е стигнало надолу по веригата. Поне не толкова надолу, че ти да знаеш.
Един стар депутат от насъбралите се зяпачи дръпна Гарлик за ръкава.