— Тогава, щом не можем да махнем Ъркарт от партията, трябва да махнем партията от него.
— Което значи?
— Нов лидер и нова партия.
Мендип пое въздух със свистене.
— Това е опасно начинание — каза бавно той.
— И достойно. Поне Мейкпийс ще го направи да изглежда такова.
— По-добре да ме разкъсат като бойно куче, отколкото да чакам да ме заколят като овца.
Бърк вдигна чаша.
— Тост. Да бъдем господари на собствената си съдба.
— Чак до вратите на ада.
Глава деветнадесета
Когато Бууза-Пит изхвръкна от залата на правителството в мъгла от въодушевление, едва не се блъсна в топчестата фигура на Болингброук, който се възхищаваше на белия мраморен бюст на Уилям Пит в нишата на стената.
— Той е бил прав, не мислиш ли? — попита Болингброук с вдигнати с възхищение очи.
Северняшкият акцент разтегляше гласните сякаш дъвчеше огромно парче черен петмез.
Бууза-Пит се опита да коригира профила си, за да съвпада с този на министър-председателя от осемнадесети век, чудейки се какво, за бога, дрънка този.
— Министър-председател по времето на Трафалгар, нали знаеш. Когато разсипал флотата на Наполеон. Чух някакви глупости, че ти бил роднина. Не е вярно, нали?
Изправен пред толкова директен въпрос, Бууза-Пит почувства неохота да излъже. Той само сви рамене неопределено. Дявол да го вземе този идиот, говореше му глупости, докато Джефри само искаше да се похвали с новото си положение и да се махне. Беше свикнал да минава бързо и да оставя другите да му дишат праха.
— Какви бяха точните думи, Джеф, помниш ли?
Той поклати глава, изгубен в лабиринта на мисълта на Болингброук. Предполагаше, че става дума за някакъв тест на семейната му история.
— „Англия бе спасена от нейните усилия, а Европа от нейния пример.“ Това беше казал. Това са били думите на Пит. Така де, не е лошо мото и за ден-днешен. Знаеш ли, жабарите никога не се променят. Ще трябва да го запомня. Сега, като съм външен министър.
Той хвърли новината в скута на Бууза-Пит толкова безцеремонно, че последният остана като ударен с мокър парцал.
— Ти… си външен министър? — изписука Бууза-Пит. — Артър, толкова се радвам за теб. Трябва да дойдеш с мен да си разделим бутилка шампанско.
— Не понасям тая лигня. Аз обичам бира.
В Бууза-Пит се прокрадна усещането, че нещо го занасят.
— На мен ми дадоха Министерството на вътрешните работи — отвърна вяло той, обезсърчен от перспективата да споделя заглавията на вестниците с Болингброук.
— Да, знам — отговори новият външен министър, упражнявайки един от онези погледи, които трябваше да покажат на французите пълната сила на презрението му, без да е казал и една недипломатична дума. — Тръгвам. Трябва да ходя да се оправям с тъпите бонапартисти.
Той се завъртя безцеремонно.
— Здрасти, коте — весело поздрави приближаващата фигура и изчезна.
Клер се появи, а може би си беше там през цялото време, Джефри не беше сигурен.
— Поздравления, г-н министър на вътрешните работи.
Божичко, всички ли бяха разбрали преди него?
— Но нека ти дам един съвет — продължи тя. — Вратовръзката.
— Харесва ли ти? — каза той, прокарвайки пръсти през яркия копринен мотив. — От Австралия е. Аборигенски символ на потентност, така ми казаха.
— Просто е малко… — тя потърси подходящия термин — твърде смела.
— Какво ѝ има на вратовръзката ми? — попита той, заемайки защитна позиция.
— Помни, Джефри, работата на министъра на вътрешните работи е да споделя несгодите и да обяснява разочарованията. Защо полицаите ни вдигат колите, вместо да гонят футболните хулигани, такива работи. Не се очаква от теб да изглеждаш сякаш се наслаждаваш на работата.
Тя се усмихна дяволито и тръгна към вратата на залата на кабинета.
Ужас, всички ли се бяха наговорили да му попречат да вкуси удоволствието от момента?
— Това не е единствената работа на вътрешния министър — контрира той. — Франсис и аз имаме планове.
Тонът му намекваше за приятелска конспирация и големи тайни, за съюз, на който никой не би посмял да се присмее. И той с радост установи, че тя се спря на място.
Обърна се и го погледна.
— Ако ще прецаквате електората, поне имай малко акъл да не ходиш с вратовръзка, която рекламира този факт.
После тя изчезна, влизайки при министър-председателя, без да чука.
За определянето на границите на морските зони между Република Кипър и провизионна република Северен Кипър.