— Имало ли е поне един случай на нападение през деня?
— Не. През деня — не.
— Винаги ли изяжда жертвите си?
Велерад се изплю върху сламата.
— Стига, Гералт, сега ще вечеряме. Пфу! Изяжда ги, нахапва ги, оставя ги — винаги е различно, предполагам, зависи от настроението й. На един беше отхапала само главата, неколцина беше изкормила, а други беше огризала до кости. Мамината й!
— Внимавай, Велерад — прошепна Острит. — За вампирката говори каквото искаш, но не обиждай Ада пред мен, както не би посмял и пред краля!
— А оцелял ли е някой от онези, които е нападнала? — попита вещерът, без да обръща внимание на избухването на велможата.
Сегелин и Острит се спогледаха.
— Да — каза брадатият. — В самото начало, преди шест години, тя се нахвърли на двама войници, застанали на стража при криптата. Единият успя да избяга.
— И по-късно — добави Велерад, — мелничарят, когото тя нападна край града. Помните ли?
4
Доведоха мелничаря на другия ден, късно вечерта, в стаичката над караулното помещение, където бяха настанили вещера. Доведе го войник с наметало и качулка.
Разговорът не даде съществена информация. Мелничарят беше изплашен, мрънкаше и заекваше. Вещерът научи повече от белезите му: вампирката имаше впечатляваща захапка и наистина остри зъби, включително много дълги горни кучешки зъби — четири, по два от всяка страна. Ноктите, очевидно, бяха по-остри, отколкото на дивите котки, но не толкова извити. Точно това беше позволило на мелничаря да се измъкне.
След като приключи с оглеждането, Гералт освободи с кимане мелничаря и войника. Войникът избута младежа през вратата и свали качулката си. Това беше самият Фолтест.
— Не ставай — каза кралят. — Посещението ми е неофициално. Доволен ли си от разпита? Чух, че сутринта си бил в двореца.
— Да, господарю.
— Кога ще се захванеш за работа?
— До пълнолуние има четири дни. След пълнолуние.
— Искаш първо да я видиш?
— Няма нужда. Но ситата… принцеса… няма да е толкова подвижна.
— Вампирката, уважаеми, вампирката. Зарежи дипломатичността. Принцеса тя тепърва ще бъде. Всъщност точно за това искам да поговорим. Отговори ми, неофициално, кратко и ясно: ще бъде ли, или няма да бъде? Само не ми се скривай зад никакви кодекси.
Гералт потри челото си.
— Потвърждавам, че магията може да бъде премахната, господарю. И ако не греша, наистина чрез пренощуване в двореца. Ако вампирката бъде извън саркофага по трети петли, урочасването ще се развали. Обикновено точно така се постъпва с вампирите.
— Толкова лесно?
— Изобщо не е толкова лесно, господарю. Първо — трябва да преживея тази нощ. Второ — възможни са отклонения от нормата. Например: не една нощ, а три. Една след друга. Има и такива случаи… е… безнадеждни.
— Да — ядосано махна с ръка Фолтест. — Непрекъснато слушам това от кого ли не. Убийте чудовището, защото случаят е неизлечим. Уважаеми, сигурен съм, че с теб вече са разговаряли. Нали? Направо убивай човекоядката без церемонии, а на краля кажи, че не се е получило? Той няма да плати — обаче ние ще платим. Много удобно. И евтино. Защото кралят ще нареди да отсекат главата на вещера или да го обесят, а златото ще си остане в джобовете.
— А кралят със сигурност ли ще нареди да обезглавят вещера? — намръщи се Гералт.
Фолтест гледа дълго ривиеца в очите.
— Кралят не знае — изрече най-накрая той. — Но вещерът трябва да има предвид тази възможност.
Сега Гералт помълча.
— Смятам да направя всичко по силите си — каза след малко. — Но ако нещата тръгнат зле, ще се защитавам. Вие, господарю, също трябва да имате предвид тази възможност.
Фолтест се изправи.
— Ти не ме разбра. Не става въпрос за това. Ясно е, че ще я убиеш, ако стане напечено, независимо дали това ми харесва, или не. Иначе тя ще убие теб, това е сигурно. Не разгласявам това, но не бих наказал някой, който я убие при самоотбрана. Но няма да допусна да я убият, без да се опитат да я спасят. Вече се опитваха да подпалят стария дворец, стреляха по нея с лъкове, копаха ями, слагаха уловки и капани, докато не обесих неколцина. Но не става въпрос за това. Слушай уважаеми!
— Слушам.
— След трети петли вампирката няма да я има, ако съм разбрал правилно. А какво ще има?
— Ако всичко мине както трябва — четиринайсетгодишно момиче.
— С червени очи? Със зъби като на крокодил?
— Нормално четиринайсетгодишно момиче. Само че…
— Какво?
— Физически.
— Ето на! А психически? Всеки ден на закуска — кофа кръв? Момичешко бедро?