Айви се размърда на леглото, чувствайки се като пияна от вниманието му, сякаш сънуваше. Беше в някаква паралелна вселена. Беше готова да бъде похитена и да му се отдаде напълно.
Той се приведе внимателно върху нея, а твърдите му бицепси се опъваха, докато се придържаше отгоре й, а ръката му се притискаше в матрака сякаш щеше да прави лицеви опори.
С другата си ръка Кълън притисна главичката на пениса си към влажната й сърцевина. Започна да го плъзга нагоре и надолу по цепката й, карайки краката й да затреперят от възторг.
— Толкова си тясна — промърмори, като едва не подбели очи.
Тя нямаше търпение да влезе в нея. Дори и да знаеше, че ще я заболи, не й пукаше.
— Чукай ме, моля те — замоли.
Той продължаваше да плъзга пениса си върху клитора й, изглежда наслаждавайки се на сладкото изтезание.
— Моля те — помоли отново тя и обгърна врата му с ръцете си, след което ги спусна по раменете му, наслаждавайки се на кожата и тялото му. Целият беше маса мускули и секс.
— Толкова си тясна — изръмжа, — дано се побера. Разтвори крака и ме пусни в себе си.
Тя изпълни заповедта.
Кълън започна да се притиска в нея и тя знаеше, че съвсем скоро ще разкъса девствеността й и ще я чука до безумие. Вече беше близо до кулминацията само от очакването.
Очите му внезапно се спряха върху нейните и между тях премина толкова силна връзка, толкова напрегната, че Айви трябваше да му каже всичко.
— Девствена съм — прошепна, галейки гърдите му с ръката си.
Очите на Кълън се разшириха едва забележимо, след което той се отдръпна.
— Не ме лъжи.
— Не те лъжа — отвърна тя, чувствайки, че току-що бе направила огромна грешка.
„Защо ми трябваше да си отварям голямата уста и да развалям момента?“
— Девствена си — каза той, поклащайки главата си в шок.
— Толкова ли е лошо?
Той седна в ъгъла на леглото и прокара ръка през косата си със завеян поглед.
— Девственица. — Поклати глава, сякаш беше раздразнен на себе си. — Трябваше да се досетя.
— Но всичко е наред — каза тя, повдигайки се на лакти. — Искам те. Готова съм за това, Кълън.
Той даже не я погледна.
— Знаех, че си неопитна, но нямах представа, че ще е чак толкова. Просто предполагах…
— Защо има толкова голямо значение? — попита тя, като мразеше жалния и отчаян звук на гласа си.
— Има значение — беше всичко, което отвърна той. Стана от леглото и започна да обира дрехите си от земята.
— Кълън, моля те, не го пра…
Той поклати глава.
— Не мога — изрече. Обърна се с гръб към нея. — Трябва да си тръгваш.
— Кълън! — проплака тя, удряйки матрака с юмрук, когато той си тръгна. Просто отвори вратата на спалнята и излезе, без да поглежда назад.
Айви стоеше там и го гледаше как си отива, осъзнавайки, че в рамките на няколко секунди всичко между тях се бе объркало ужасно.
„Моля те, просто ела тук“, помисли си, сякаш можеше да го върне с молитви.
Но в действителност знаеше, че той нямаше да се завърне повече.