В същото време един от приятелите на Ханк сграбчи Айви за кръста и прошепна в ухото й.
— Мамка му, изглеждаш супер секси — каза, а неприятният му дъх затопли ухото й. — Не можех да откъсна очи от теб цяла нощ.
— Остави ме на мира! — извика тя.
Но той не го направи, а около нея ставаше напечено. С ъгъла на окото си видя как някой сграбчва Лукас за ризата и го дръпва, разкъсвайки яката му. Друг го удари зад ухото с отворената длан.
Хората се блъскаха, бутаха и викаха. Наблизо някой счупи бутилка в земята.
За пръв път в замъгленото от алкохола съзнание на Айви се прокрадна страх. Осъзна, че действително можеше да пострада, когато мъжете около нея започнаха да я опипват, без да се страхуват от последствията.
Тъкмо когато си помисли, че няма да може да предотврати неизбежната целувка по устните си, една мъжка фигура изскочи от тълпата, блъскайки хората настрани като кегли.
Кълън Шарп.
Кълън сграбчи за косата пияния мъж, който се опитваше да я насили.
— Какво, по дяволите…? — изписка мъжът като малко момиченце.
Разгневеният изпълнителен директор повдигна крака си и го ритна в корема, запращайки го назад на земята. Наблизо двама от приятелите му приближиха Кълън, крещейки обиди и опитвайки се да го ударят, отмъщавайки за това, което беше сторил на приятеля им.
Кълън се приведе, за да избегне удара, след което заби юмрук в ребрата на единия. Завъртя се и удари другия в носа. Главата на пострадалия се преметна назад, той завъртя очи като анимационен герой и падна назад.
Айви не можеше да повярва на очите си. Кълън не беше безпощаден само в заседателната зала, а напротив — беше дори още по-страшен и в бара.
Сега, когато пияната тълпа се отдръпна от Кълън, всичко се случваше толкова бързо. Беше доказал, че нямаше нищо против да забие юмрука или ритника си във всяко тяло или лице, което му се изпречеше.
След като изгледа подозрителните хора в тълпата и се убеди, че нямаха намерение да се забъркват с него, Кълън хвана Айви здраво за рамото и прошепна в ухото й.
— Тук не е безопасно. Ела с мен. — След това я задърпа през тълпата.
Охраната най-накрая беше пристигнала и започваше да овладява мелето, но на Кълън не му пукаше. Продължаваше да върви към изхода, придържайки я близо до себе си, като стискаше ръката й и забързваше крачка.
Айви все още се опитваше да осмисли случилото се. В един момент наистина беше пияна, но танцуваше и си прекарваше добре. А в следващия мястото се бе превърнало в бойно поле и Кълън Шарп се беше появил и я бе спасил.
Беше облекчена, развълнувана и ядосана едновременно. Най-вече беше пияна, но не искаше изпълнителния директор да си помисли, че в действителност се радваше, че го вижда и че я докосва.
„Не. Не се нуждая от него. Не ме интересува.“
Започна да се дърпа от хватката му, докато приближиха вратата и той я пусна. Препъвайки се, излезе навън на студения нощен въздух.
— Внимателно — каза той, хващайки я, преди да падне на тротоара. Ръцете му обгърнаха раменете й. Тя започна да се бори отново, въпреки че част от нея искаше да я притисне в обятията си, да я задържи и да й каже, че всичко ще бъде наред.
— Остави ме! — извика тя, а думите й прозвучаха заваляно.
— Айви, пияна си — отвърна той. Беше се задъхал леко.
Тя се завъртя към него и усети как в очите й напират сълзи, но не бе много сигурна защо.
— Какво ти пука, че съм пияна? Не си ми баща.
Той се усмихна.
— Пределно ясно ми е.
— Не изглежда така. Ти си напълно откачен — заяви, наслаждавайки се на учуденото му изражение, когато изрече думите.
— Не е лудост да приемаш нещата сериозно — отвърна той. — Лудост е да се напиваш с група млади възбудени мъже и да очакваш от тях да се държат като джентълмени.
— Ти си истински контролиращ откачалник. Не, взимам си думите обратно — продължи тя, — чисто и просто си откачалник.
Загледаха се един в друг, без да кажат нищо.
Студените му очи искряха от гняв и раздразнение, но имаше и нещо друго. Айви беше убедена, че я желае, но в същото време изглеждаше така, сякаш я мрази. Не можеше да каже кое бе вярно — може би и двете.
— Защо ми причини това? — каза най-накрая и две сълзи потекоха по бузите й.
— Онези мъже те подмятаха помежду си — отвърна той и кимна към бара. — Трябваше да те изведа отвън.