— Нямам предвид случката в заведението — каза тя и завъртя очи. — Защо ми причини онова в офиса?
Кълън въздъхна и постави ръце на кръста си.
— Това не е нито времето, нито мястото да го обсъждаме.
— Нямаш достатъчно смелост да ми кажеш, нали? — попита тя.
Той просто я погледна, без да отвърне.
— Забрави — каза тя, като се обърна нестабилно и тръгна напред. Трябваше да се махне от Кълън Шарп и от лудостта му, от контрола му и от отказа му да й помогне да разбере какво се случваше между тях. Но преди да е успяла да се отдалечи достатъчно, дочу стъпките му зад себе си.
— Айви, чакай — нареди той.
Тя спря, все още с гръб към него.
— Защо да правя това, което ми казваш? — прошепна тя.
— Защото — каза той, приближавайки се към нея — така е правилно.
— Не, всичко това е обратно на правилното. — Но въпреки това й харесваше присъствието му, знаейки, че беше в безопасност насред тази тъмна улица посред нощ.
Той протегна ръка, за да погали брадичката й, и тя погледна в студените му очи, които я наблюдаваха с неочаквана емоция.
Да не би това да беше грижовност?
— Айви — прошепна той, след което вече я целуваше. Меките му устни бяха върху нейните — по-нежни и съблазнителни, отколкото си бе представяла, че могат да бъдат.
Целуваше я отново и отново, задълбочавайки целувката все повече и повече, докато притискаше тялото си в нейното. Можеше да усети желанието му — подканващата му страст нямаше нищо общо с това, което бе изпитвала досега.
„Истинско е, помисли си. Трябва да е истинско. Не може да се преструва, нали?“
Изведнъж Кълън спря да я целува и отстъпи назад.
— Не можем да го направим.
— Защо не? — попита тя.
— Защото си пияна.
— Добре. Както и да е, Кълън. — Тя въздъхна и отново тръгна да се отдалечава от него. — Благодаря ти за прекрасния първи работен ден. Ще се видим по-късно.
— Идваш с мен — каза той. — Нямам намерение да те изпусна от поглед в това състояние.
— Ще хвана такси — отвърна тя, спирайки колебливо.
— Имам кола. — Той подсвирна и помаха и тя видя как една лъскава и широка лимузина спира до бордюра.
— Имаш лимузина, която те чака по всяко време? — попита, смръщвайки вежди.
— Поръчах кола, когато влязох в бара и видях, че си там. Знаех, че ще ми се наложи да се убедя, че си в безопасност. — Думите му не подлежаха на дискусия, а и Айви се беше отказала да спори с него.
Беше уморена, пияна и изтощена от опитите си да му устои.
— Невъзможен си — промърмори. И все пак как можеше да не се наслади на факта, че бе мислил за нея от момента, в който бе стъпил в бара?
Кълън й отвори вратата на лимузината и хващайки внимателно ръката й, й помогна да влезе вътре. Веднага след като се настаниха в луксозната кола, Кълън се приведе напред към шофьора.
— Закарай ни до апартамента в Бак Бей, Денис.
— Разбира се, господин Шарп — отвърна шофьора, кимвайки с глава, докато вдигаше преградата между предната и задната част на лимузината, за да им осигури малко усамотение.
Кълън седеше до нея, въпреки че в лимузината имаше място за поне още десет души. Кракът му се докосна до нейния и тя усети нужда да я целуне отново, и то веднага. Обърна се към него.
— Имаш красиви очи — изрече нежно.
Той кимна.
— Благодаря ти, че мислиш така. — След което извърна лице от нея и погледна през прозореца.
Стомахът й се сви от болка при отхвърлянето му.
— Споменах ли, че също така очите ти са напълно студени и безчувствени?
Кълън я погледна.
— Не ми го казват за първи път.
— Че очите ти са хубави ли? Или това, че са студени и безчувствени?
— И двете — сопна се той и отмести крака си от нейния.
Тя стисна юмруци и завъртя очи.
— Защо каза на шофьора да кара към Бак Бей?
— Защото — отвърна той — няма да те оставя, когато си в такова състояние. Водя те в апартамента си.
По тялото й плъзна тръпка, когато осмисли думите му. Сърцето й препусна. Изпращаше й толкова много смесени сигнали, че не беше сигурна какво точно означаваше това развитие на нещата.
— Добре съм — каза му. — Не съм чак толкова пияна.
— Нека не го обсъждаме в момента.
— Ти не искаш да обсъждаш нищо — завъртя очи тя.
— Нямам намерение да дискутирам неща с хора, които няма да ги помнят на следващия ден.