Това не беше нормално. Косата й беше бухнала и разчорлена, под очите си имаше тъмни кръгове, а устните й бяха сухи и напукани. Изми лицето си и намери една бутилка с вода за уста под мивката и я използва. Когато приключи, не изглеждаше толкова повехнала и разнебитена, както преди няколко минути. Айви отвори вратата и за малко да изпищи от страх, когато видя Кълън Шарп да стои в коридора.
Беше стиснал челюст, а погледът му беше изпълнен с нещо като гняв — нещо, което не можеше да назове точно.
— Изплаши ме — засмя се тя, притискайки гърдите си.
— Будна си — заяви той. Беше бос, облечен с бяла тениска и сиво долнище. Изглеждаше почти нормално, като изключим това, че раменете му бяха толкова мускулести, а тялото му толкова перфектно, че дори и в обикновени дрехи беше опустошително красив и секси.
— Аз-аз се събудих — заекна тя.
— Очевидно — отвърна той. Ако изпитваше някакво притеснение, че бе дочула разговора, не го показваше.
Айви искаше да го попита коя бе жената, но нещо я спря.
— Използвах малко от водата за уста. Надявам се, че нямаш нищо против. — Опита се да се усмихне, сякаш нищо странно не се бе случило.
— Чувстваш ли се по-добре? — попита той, повдигайки веждата си многозначително.
— Да — Айви усети как бузите й почервеняват. — Както и да е — изрече тя, прибирайки едно кичурче коса зад ухото си. — Предполагам, че вече трябва да се прибирам у дома. Трябва да се изкъпя и преоблека преди работа.
Кълън пристъпи настрани и посочи към спалнята.
— Няма да ходиш никъде, докато аз не ти кажа.
— Така ли? — учуди се тя, като тръгна към стаята, в която беше прекарала вечерта. Имаше странното усещане, че загадъчният изпълнителен директор бе намислил нещо. — Ще ми викаш задето се напих ли? — попита го с лека усмивка.
— Влизай вътре — нареди Кълън, сочейки към спалнята.
Вътрешностите й се преобърнаха от близостта до него, когато премина колебливо през прага. Изведнъж въздухът се беше изпълнил с напрежение. Айви се заигра нервно с един кичур коса, чакайки Кълън, който пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си.
— Сега ще ме държиш под ключ ли? — засмя се тя.
— Престани да се шегуваш — отвърна той. Очите му бяха толкова студени, сякаш го беше обидила.
— Просто се…
— Достатъчно — прекъсна я. — Време е да се заемем с държанието ти.
— Съжалявам, че повърнах в лимузината ти — изрече тя, като пристъпи назад. — Не съм свикнала да пия и не знаех, че ще ми прилошее толкова.
— Извиненията ти са като шамар в лицето ми — каза Кълън, а челюстта му се напрегна.
— Какво искаш от мен? — попита тя, чувствайки се отчаяна.
— Знаеш какво искам.
Зърната й се втвърдиха и тя се подмокри на момента. И то много.
— Правя всичко по силите си, Кълън.
Той пристъпи напред и се приведе към нея и за един прекрасен момент беше сигурна, че ще я целуне. Искаше устните му, искаше да почувства кожата му върху своята.
Но вместо това той заговори горчиво.
— Възползваш се от щедростта ми. Търсиш вниманието ми, но отказваш да се изправиш срещу последствията. Това е недопустимо.
Айви се втренчи в очите му, усещайки как опънатите й нерви започват да се късат под изпитателния му поглед.
— Кажи ми какво трябва да изрека, и ще го направя.
— Вече знаеш какво искам — отвърна той, пристъпвайки по-близо. Устните му се свиха.
Не беше сигурна. Знаеше ли какво иска той?
„Контрол.
Разбира се, че контрол.
И иска да ме научи на разни уроци.
Ами какво искам аз? Ами моите страхове, моята несигурност? Аз нямам ли право на глас?“
— Може би не съм достатъчно силна — отвърна, а гласът й пресипна. — Може би трябва да намериш някоя друга, която да учиш.
Кълън поклати глава веднъж и протегна ръка, галейки бузата й нежно. След което пръстите му се спуснаха надолу, минавайки по врата, гърдите и корема й, преди най-накрая да се отдръпнат.
Тя потръпна неволно.
— Не можеш да ме заблудиш, Айви — прошепна той. — Това е също толкова в твоя полза, колкото и в моя.
— Но дори не знам какво смяташ да правиш. Страхувам се, че ще се ядосаш, ако отново се проваля…
— Трябва да ми кажеш сега. Това е последният ти шанс. Да или не.
— Ами ако се изплаша отново както вчера?
— Имай ми доверие — отвърна той, а очите му блестяха като диаманти.