Този път се замислих над това по-сериозно. Спомних си всички, издавани като писатели на ужаса и които с години ми доставяха огромно удоволствие: Лъвкрафт, Кларк Аштън Смит, Франк Белкнап Лонг, Фриц Лайбър, Робърт Блох, Ричард Матесън и Шърли Джаксън (да, макар че я издаваха като говорящ автор). И в „Джаспър“, където котаракът лежеше на автомата и моят издател седеше до мен, хванал с ръце главата си, реших, че съм в най-лошата компания. Бих могъл, например, да съм „значителен“ писател като Джоузеф Хелър и да публикувам по един роман на всеки седем години или пък „брилянтен“ писател като Джон Гарднър и да пиша мрачни книги за умни академици, които се хранят с микробиотична храна и карат стари автомобили Сааб с избелели, но все още четливи надписи МАККАРТИ — ПРЕЗИДЕНТ, лепнати на задния буфер.
— Добре, Бил — рекох. — Ще бъда писател на ужасите, ако хората искат това. Даже е прекрасно.
Повече не сме обсъждали въпроса. Бил продължава да издава, а аз продължавам да пиша книги на ужасите, и никой от нас не се задълбочава. Така е добре.
Печатаха ме и аз не разсъждавах много — в края на краищата пиша, за да ме издават… поне през по-голямата част от времето. Но само за ужаса ли пиша? Ако си чел историите в тази книга, вече знаеш, че не е така… макар елементи на ужаса да се срещат във всички приказки, не само в „Начин на дишане“. Тая работа с плужеците в „Тялото“ е доста страшничка, както и повечето сънища в „Способенученик“. Рано или късно разумът ми се обръща в тая посока, един господ знае защо.
Всеки от тези въздълги разкази беше написан след завършването на някой от романите, сякаш имах достатъчно бензин в резервоара, за да опраскам една голяма новела. „Тялото“, най-старата от историите в книгата, е написана веднага след „Сейльм’с Лот“. „Способен ученик“ написах за две седмици след завършване на „Сияние“ (след „Способен ученик“ три месеца не написах нищо, бях изцеден). „Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк“ написах след „Мъртва зона“. „Начин на дишане“, последната от историите, написах след завършването на „Горящата факла“. Всяка от тях е написана в различни къщи — три в щата Мейн и една в Боулдър, щата Колорадо.
Нито една от новелите не беше публикувана преди тази книга, нито пък беше предложена за публикуване. Защо? Защото всяка от тях има обем от 25 до 35 хиляди думи — не точно толкова, но около това. Ще ви кажа: 25 до 35 хиляди думи могат да накарат и най-устойчивия психически автор да се разтрепери в краката. Няма определение кое е разказ и кое е роман — поне по броя на думите — и никога няма да има. Ала когато писателят наближава чертата на 20-те хиляди думи, той знае, че излиза от областта на късия разказ. По същия начин, минавайки през 40-те хиляди, той навлиза в страната на романа. Границите на страната между тези две области са зле очертани, но в един момент писателят се сепва тревожно и разбира, че е влязъл или влиза в опасно място, свободната от анархия бананова република, наречена „новела“.
От художествена гледна точка в новелата няма нищо нередно. Разбира се, няма нищо нередно и в цирковите чешити, само дето рядко ги виждаме извън цирка. Особеното е, че има големи новели, но те се продават на „жанрови пазари“ (това е учтивият термин; пренебрежителният, но по-точен израз е „пазари на гетото“). Можеш да продадеш хубава криминална новела на „Елъри Куинс Мистъри Магазин“ или на „Майк Шейнс Мистьри Магазин“, хубава научнофантастична новела на „Амейзинг“ или „Аналог“, може би даже на „Омни“ или на „Магазин ъв Фентъзи енд Сайьнс Фикшьн“. За ирония на съдбата, там също има продажба на хубави новели на ужасите: едно от тях е споменатото вече „Фентъзи енд Сайьнс Фикшън“; „Туайлайт Зоун“ е другото, има различни антологии на оригинална фантастика на ужасите, като „Шадоуз“, издавана от „Дъбълдей“ под редакцията на Чарлз Л. Грант.
Но за новела с „тематична насоченост“ (този израз подтиска също като думата „жанрова“)… момче, стане ли дума за продаваемост, попадаш в куп неприятности. Гледаш мрачно своя 25–35 хиляден ръкопис, отваряш си бира и в главата ти един гадничък глас със силен акцент казва: „Buenos dias, senor! Как минал полет с революционните авиолинии? Вие обича да яде много-чудесно, si? Добре дошли в Новела, senor! Вие ще хареса топлина тук добре-хубаво-чудесно, миисла! На ви евтина пура! На ви мръсни сниимки! Вдигни си краката, senor, аз миисла, ваш история бъде тук дълго, дълго време… Que passa? А-ха-ха-ха-ха-ха!“