Надявам се, че сте ги харесали добре-хубаво-чудесно, muchachos и muchachas.
И още нещо.
Преди една година разговарях с моя издател — не с Бил Томпсън, а с новия ми издател, много добро момче, казва се Алън Уилямс — умен, духовит, способен, но вечно зает със съдебни дела нейде из Ню Джърси.
— Хареса ми Кужо — рече Алън. Издателската работа по този роман, истинска рунтава кучешка история, беше приключила. — Мислил ли си какво ще правиш след това?
— Ами, да — казах. — Имах някаква идея.
— Кажи ми я.
— Какво ще речеш за книга с четири новели? Повечето от тях съвсем обикновени истории. Какво мислиш за това?
— Новели — рече Алън. Той е добър спортист, но по гласа му се разбираше, че денят му е помръкнал; гласът му казваше, че току-що е спечелил два билета за Революционните Авиолинии до съмнителна малка бананова република. — Искаш да кажеш дълги разкази.
— Да, така е — казах. — И ще наречем книгата „Особени сезони“ или нещо подобно, за да разберат хората, че не е за вампири, прокълнати хотели или нещо от тоя род.
— А следващата ще бъде ли за вампири? — попита с надежда Алън.
— Мисля, че няма да е. Какво мислиш, Алън.
— За прокълнат хотел, може би?
— Не, вече писах за това. „Особени сезони“, Алън. Хубаво заглавие, нали?
— Хубаво ще е — въздъхна Алън. Това беше въздишката на добър спортист, който току-що е седнал в трета класа на най-новия самолет на Революционните Авиолинии — „Локхийд Тристар“ — и вижда първата хлебарка да пълзи деловито по облегалката на предната седалка.
— Надявам се да ти хареса — казах аз.
— Не ми се вярва — рече Алън — Можем да имаме разкази на ужасите в нея. Нещо като… еднакви сезони?
Усмихнах се леко, съвсем леко, като си помислих за Сандра Стансфийлд и Начин на дишане на доктор Маккарън. — Сигурно ще набутам нещо такова в нея.
— Страхотно! А за оня нов роман…
— Какво ще речеш за прокълнат автомобил? — попитах.
— Човече! — извика Алън. Имах чувството, че съм го върнал към неговата издателска среща или към някое съдебно дело в Ист Роуей и съм го върнал щастлив. Аз също съм щастлив — харесва ми моят прокълнат автомобил и ми се струва, че той ще накара много хора да потреперят след падането на нощта.
Но аз се влюбих в тези истории и частица от мен винаги ще ги обича. Надявам се, че си ги харесал и ти, читателю; че те са ти дали това, което дава всеки хубав разказ: карат те да забравиш действителността, понапрягат ти мозъка и те пренасят в места, където никога не си бил. Това е най-прекрасната магия, която зная.
Добре. Тури му пепел. До следващата ни среща запази разума си, чети хубави книги, бъди полезен и щастлив.
С любов и добри пожелания
Стивън Кинг
4 януари 1982 година
Бангор, щата Мейн