— Влизайте, моля — с гостоприемен жест каза Дегтяр. — Ще ви помоля да ме извините: сега ще включа видеото, за да запиша „Травиата“, докато разговаряме с вас. После ще го изгледам.
— А ще бъде ли възможно да го запишете на две касети? — неволно и внезапно изтърси Настя. Дори не успя да съобрази какво прави — езикът й сам произнесе тези думи.
Леонид Сергеевич й хвърли изненадан поглед и потътри нозе към хола.
— Разбира се, може и на две. И вие ли сте любителка? Или се интересувате просто така, служебно?
— Не, не е служебно. Обичам опера, а „Травиата“ — особено много.
Дегтяр включи два видеомагнетофона, като им сложи касети, и се обърна към Настя:
— Защо именно „Травиата“, ако ми позволите да попитам? Защото музиката е хубава ли?
В неговия тон Настя долови леката насмешка на истинския меломан и познавач над една повърхностна дилетантка. Така де, днес съвсем малко хора оценяват истински операта, а пък милиционерите — къде ти! Но „Травиата“ — поне името й — е позната на всички. Ето защо да кажеш, че обичаш тази опера, е все едно да кажеш: Аз много обичам Пушкин, особено „Евгений Онегин“.
— Всъщност обичам „Травиата“ и „Дама пика“ — усмихна се Настя. — Защото представят живота, истински трагедии, любов и смърт. По-просто казано — представят обикновени хора, а не крале, принцеси, зли магьосници и предрешени герои. Колкото до музиката — в това отношение предпочитам „Трубадур“ и „Битката при Леняно“. Но това е въпрос на вкус, разбира се.
— Така ли? — внезапно се оживи Леонид Сергеевич. — Интересно, ама наистина много интересно…
— Кое ви се видя толкова интересно? — застана нащрек Настя.
— Именно заради „Трубадур“ се скараха Алина Вазнис и Зоя Семенцова…
Музикалната студия при киноконцерна „Сириус“, освен клиповете с хитове, започна да снима и видеофилми-опери. Тези филми бяха предназначени за тесен кръг истински меломани, които не се задоволяват с вземането на касета под наем, за да я видят веднъж, а биха си купували, за да слушат любимите си опери постоянно. Тези касети бяха много скъпи, но си струваха. За филма се подбираха добри актьори, правеха се прекрасни декори, имаше много външни снимки, а озвучаването се осъществяваше с официални или с пиратски записи на прочути певци и на най-добрите оркестри в света. Добре известно е колко трудно се намира млад, строен тенор или младо, прелестно сопрано, тъй че хем вокалното, хем драматичното им майсторство да украсят филма. Великият Карузо е бил нисичък и дебел. Най-доброто съвременно сопрано в света — Монсерат Кабайе — направо не се помества в екрана. Павароти е огромен, Карерас е строен, но нисък. Стройният и висок Доминго пък, какъвто и грим да му сложиш, не може да мине за млад. А един истински познавач може да бъде накаран да си купи касета само с вокал от висока класа. Затова в студията трябваше да комбинират.
Алина Вазнис започна да работи в музикалната студия отначало в епизоди, после й повериха второстепенни роли: Полина в „Дама пика“, Амнерис в „Аида“, Алиса в „Лучия де Ламермур“. След като успяха да запишат „Трубадур“ в постановката на Метрополитен опера с Лучано Павароти и Мирела Френи, Дегтяр реши да направят и този филм. За централната женска роля — на младата красавица Леонора — поканиха да се пробва Алина Вазнис, а за втората женска роля — на старата циганка Азучена — Зоя Семенцова. Зоя беше вече доста над четирийсетте, от прекалената употреба на алкохол външността й отдавна бе загубила своята свежест и в ролята на старата циганка се вписваше прекрасно. И не щеш ли, един ден като гръм от ясно небе при Дегтяр довтаса Алина Вазнис и му каза нещо, от което от очите на Леонид Сергеевич изригнаха искри.
— Искам аз да играя Азучена — заяви младата жена.
— Какво искаш да играеш? — не повярва на ушите си художественият ръководител, който беше и режисьор на „Трубадур“.
— Искам да играя Азучена — повтори Алина.
— Ти добре ли си? Май нещо си мръднала! Каква Азучена? Това е една стара циганка, прочети либретото, ако не знаеш. Ще я играе Зоя.
— Четох либретото и именно затова искам да играя Азучена. Няма да играя Леонора — не ми е интересна. Обича един мъж и за да не се омъжи за друг, е готова да иде в манастир. А когато любимият й е пред прага на смъртта, тя взема отрова, за да не го надживее. Целеустремен характер, всичко е просто като фасул. Какво има да се играе тук?