— Ами точно това ще се играе — целеустременият характер. Не разбирам какво искаш — разпери ръце Леонид Сергеевич.
— Не ми е интересно да играя Леонора — упорито повтори Алина. — Дайте ми Азучена.
— Но недоумявам…
— Ами трудно ми е да ви обясня. По-добре да ви напиша моята трактовка на ролята и тогава сам ще се убедите, че съм права.
На другия ден тя донесе на Дегтяр няколко листа, изписани с едър, четлив почерк. След като ги прочете, режисьорът бе силно озадачен. Наистина Алина виждаше в образа на старата циганка онова, което обикновено режисьорите не забелязваха, или поне такава трактовка той не бе срещал никъде. И веднага си представи как може да се предаде това с помощта на изобразителните средства… Получаваше се примамлива картина и при подобен подход филмът обещаваше да стане необичаен, а не просто поредната картинка, илюстрираща най-добрите гласове на света — щеше да бъде изпълнен с драматизъм и истинска трагедия. Но ако даде ролята на Азучена на младата Вазнис, ще изникнат наведнъж два проблема. Кой ще играе Леонора? И какво ще прави със Зоя Семенцова, която вече бе направила пробите и бе утвърдена за ролята? Е, Алина може да бъде заменена с друга — млади и красиви актриси с лопата да ги ринеш. Още повече че Алина всъщност беше права — ролята на Леонора не бе никак сложна. Обаче Зоя…
Със Зоя Семенцова нещата стояха къде-къде по-сложно. Тя бе преживяла страшна трагедия — катастрофа с кола, в която пътуваха с мъжа си и дъщеря си. Само тя остана жива. След като излезе от болницата, се пропи и от стабилна професионална актриса бързо се свлече до епизодичка, а после започна да остава без каквато и да било работа. Режисьорите не искаха да се занимават с нея, понеже бяха наясно с алкохолната й зависимост и с честите й истерии. След време Зоя дълго се лекува и май се оправи. Азучена беше първата роля, която й бяха поверили след дълго прекъсване. Повериха й я с доста опасения — след нейните безкрайни молби и уверения, че сега е наред. Всички съжаляваха Зоя, а и тя беше добра актриса. И как сега да й отнемат ролята, която тя си бе извоювала с толкова усилия и с цената на куп унижения? Как да й кажат, че няма да играе Азучена? В „Трубадур“ има още само една женска роля, съвсем епизодична, но — за млада жена. Зоя изобщо не ставаше за тази роля.
С една дума — вдигна се страшен скандал. Зоя крещеше като обезумяла, заплашваше да удуши тази сополанка, плачеше, умоляваше, едва ли не падаше на колене. Защото това бе нейният шанс да докаже, че отново може да работи. И ето че й отнемаха този шанс. И то как й го отнемаха! Утвърдиха я за ролята, а после размислиха. Какви слухове щяха да плъзнат, какви приказки! След тази история вече нито един режисьор нямаше да й предложи роля. Щяха да си мислят: Какви ли ги е забъркала тази алкохоличка, щом са й отнели вече дадена роля? А, не, по-добре да си нямаме работа с нея.
В крайна сметка Алина Вазнис изигра Азучена и се получи наистина великолепно. Направиха солидна реклама на филма и всички касети се разграбиха, наложи се да издадат още два тиража.
След „Трубадур“ Дегтяр реши да постави „Риголето“, като използва известния запис с Марио дел Монако и Райна Кабаиванска. И естествено покани Алина да изиграе Джилда, като дълбоко в душата си очакваше, че тя пак ще му направи някой номер, например ще каже, че Джилда не й е интересна, обаче с удоволствие ще изиграе, да речем, малката роля на Мадалена. Но Алина и този път реагира неочаквано — дори не продума за Мадалена.
— С удоволствие ще играя Джилда — заяви тя. — Но само както аз я разбирам, а не както е било прието винаги досега.
— И как именно? — с подозрение попита Леонид Сергеевич.
— Ами… трудно ми е да ви обясня, по-добре да го напиша.
И го написа. Накратко: историята с „Риголето“ повтори историята с „Трубадур“. Касетите се разграбиха, наложиха се и три допълнителни тиража…
— Ами Семенцова? — върна се Настя към интересуващата я тема.
— Семенцова… нищо. Почти през цялото време е без работа. След онзи случай с Азучена пак се пропи, после пак се лекува… Неотдавна се яви на проби за някаква епизодична роля, ала неуспешно. Не я взеха. Но оттогава жестоко мрази Алина. Какво пък — не е трудно да я разбере човек.
— Леонид Сергеевич, а на вас не ви ли беше чудно, че Алина не можеше да ви обясни трактовките си, а ви ги носеше в писмен вид?