— Добър вечер — чу той приятен нисък глас. — Каменская се обажда.
— Добър вечер — мрачно отвърна Стасов. — На какво дължа…
— На убийството, на какво друго, Владислав Николаевич! Може ли да се видим с вас?
— Кога?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Може и веднага.
— А вие поглеждате ли понякога часовника или не обръщате внимание на такива дреболии? — ядосано попита той. — Детето ми е само вкъщи.
— Извинете — меко отвърна тя. — Не знаех. Щом е така, определете ми удобен за вас час.
— Утре в десет става ли?
— Благодаря. Утре в десет. Къде?
— В „Сириус“. Предпочитам официалната обстановка.
— Добре. Още веднъж моля да ме извините. Всичко хубаво.
Стасов зави по „Сушчевский вал“ и даде газ към Савьоловската гара. След разговора с Каменская изпитваше някаква тежест в душата си. Май не биваше да се държи така? Оправда се с Лиля — като някаква квачка-чиновничка, която никога не остава в службата си извън работно време, защото, видите ли, имала деца и нищо друго не я интересувало. Защо пък да не се види с Каменская? Какво ще му стане? Ама бил уморен! Нали и тя не си почива. Нима четирите месеца, изминали след пенсионирането му, са били достатъчни, за да забрави бившите си колеги? За да престане да им съчувства? Да стане равнодушен?
Той набра номера на домашния си телефон, понеже беше сигурен, че Лиля още не спи. Така и излезе — дъщеря му вдигна слушалката още след първия сигнал.
— Ти защо не спиш?
— Но нали утре е неделя…
— Добре, почети си, днес съм добър. Между другото — какво четеш?
— „Анжелика“.
— Рано ти е още за нея. По-добре чети Конан Дойл.
— Вече съм прочела всичко за Шерлок Холмс.
— Тогава почети нещо любовно, той и за любов е писал — например, „Откритието на Рафълз Хоу“.
— И „Анжелика“ е за любов — възрази Лиля.
— Рано е за теб! — категорично отсече Стасов. — Затвори я и я върни на мястото й.
— Их, тате…
— Край, котенце. Не подлежи на обсъждане. Вечеря ли?
— Да, бульон и кренвирши със салата.
— Браво. Липсвам ли ти?
— Не много.
— Страх ли те е?
— Не. А ти скоро ли ще се прибереш?
— Разбираш ли, имам да свърша още една работа, но ако ти много държиш, ще я отложа за утре и ще се прибера веднага.
— Не, недей, татко, не я отлагай. При мен всичко е наред.
— Добре, тогава можеш да почетеш още малко и после си лягай.
Стасов оцени по достойнство тактичността на дъщеря си, още повече че в тази тактичност имаше и голяма доза детска хитрост. Нека баща й си върши работата, тя пък ще може да чете за Анжелика не четирийсет минути, а цели два часа. Ако не заспи, разбира се.
Той въздъхна и отново занабира номер — този път на Дегтяр.
— Леонид Сергеевич, Каменская у вас ли е още?
— Да, давам ви я.
— Вижте какво — започна Стасов, щом чу нейното възглухо „Да, Владислав Николаевич“. — Ако не сте размислили, можем да се видим сега.
— Благодаря ви.
— Излезте от блока след двайсет минути, ще бъда отпред.
— Благодаря — повтори тя.
— Засега няма за какво — избъбри Стасов.
След двайсет минути той спря пред блока, където живееше ръководителят на музикалната студия, и веднага видя висока слаба фигура с тъмно яке и дънки. Напрегна паметта си, но така и не можа да си спомни как изглеждаше Каменская, която бе виждал по коридорите на „Петровка“ вероятно стотици пъти. Тя отвори вратата и седна до него. Стасов запали лампата в купето и веднага си я спомни. Да, разбира се, тя беше — белезникава, невзрачна, с дълга, прихваната на тила коса. Интересно, дали й върви с мъжете? „Сигурно е стара мома“ — помисли си той.
— Добър вечер, казвам се Анастасия — може просто Настя — и да си говорим на ти.
— Владислав. Може и Влад или Стас — както повече ви харесва.
— Ами Слава?
— И така може — усмихна се Стасов. — И то се знае: също съм за ти.
Изведнъж се почувства леко и спокойно. Веднага разбра, че тя не е никаква любовница на полковник Гордеев. И изобщо не е ничия любовница в смисъла, който е прието да се влага в тази дума, когато се говори за служебни отношения. И ако нещо я свързва със самия генерал Заточни, било то и интимно, зад това се крият съвсем други общи интереси. Не просто креватни удоволствия, а интелектуално партньорство и приятелска симпатия. Жени с такава външност и обноски никога не са просто любовници — точно това Стасов знаеше с абсолютна точност. А пък фактът, че за нея се разнасят разни гадости, говори само за нейните достойнства. Не се клюкарства единствено за хора, които нищо не представляват.